Станислава Лопатарева
Книгите на издателство „Дамян Яков“ – „Малка история на философията“ от Найджъл Уорбъртън и „Светът на Софи“ от Юстай Гордее, които тази година присъстват на фестивала „Пловдив чете“, опровергават схващането, че философията е строго специфична и донякъде трудна за възприемане наука.
Самият Дамян Яков, разтълкувайки произведенията, споделя мнението на съвременните западни философи, че тяхната задача е да налагат любопитство и да задават въпроси, когато другите предполагат, че отговорите вече са дадени.
В книгата си „Малка история на философията“, авторът Уорбъртън прескача сухата академична форма и скучните термини и успява да създаде един приятен разказ за най-важните философски школи – на Сократ и по-специално на Кант. По този специфичен начин на синтезиране и квинсентенция, той успява да вкара и Дарвин като учен, и Хана Арент (германска философка с еврейски произход), и така книгата привлича дори и обикновения читател, четейки я като телефонен указател. Така авторът ни предизвиква да спорим. Причина за изучаването на философията е, че тя предоставя добър начин да се научим да мислим по-ясно по широк спектър от въпроси. По този начин знанието ни напредва чрез унищожаване на лошите идеи.
„Светът на Софи“ на Юстайн Гордер също не е само за специалисти философи. Тук се прокрадва една художествена измислица, която е издържана в академичен стил, но без утежняващи философски термини. Публикувана в цяла Европа, Азия и Америка, „Светът на Софи“ е опит да се разкаже в достъпна форма историята на философията през погледа на тийнейджърката Софи – плод на перото на писателя. Тази книга успява вече 30 години да държи буден интереса на читателите.
В края на разговора става ясно, че двамата автори и техните книги не предлагат готови отговори, а по-скоро поставят редица въпроси. Защото „Мисля, следователно съществувам.“
Снимки: Ванеса Попова
