Интервю на Таня Йорданова
Йорданка Белева е поетеса и писател. Има няколко издадени стихосбирки. Печели множество награди от литературни конкурси. През 2018 година книгата ѝ „Кедер“ е номинирана за наградите на национален клуб „Перото“.
Представянето на новата й книга „Баба Дрямка“(ИК „Жанет 45“), като част от програмата на „Пловдив чете“ завърши с аплодисменти. „Баба Дрямка“ е книга – диалог“, с тази реплика започна интервюто ни.
Как решихте да напишете детска книжка?
„Баба Дрямка“ започна с желанието на дъщеря ми да ѝ разкавам истории от моя живот. Но историите в един момент свършиха и аз започнах да измислям.
Когато пиша, се поставям на мястото на читателя. Той не трябва да е отгчен и не трябва да среща предвидими страници и истории. Още по-важно е това, когато говорим за детски читатели и детска книга. Всеизвестен факт е, че вниманието на детето много трудно се концентрира и авторът трябва да му поднася нова информация едва ли не на всяка минута.
Към каква възраст е насочена „Баба Дрямка“?
Не съм мислила за възраст, защото всяка книга може да се чете на различна възраст и да има друг прочит. Няма изцяло детски книжки. Вярвам, че книгата ще намери своите читатели.
Книжката е за размисъл, защото в нея няма действие и сюжет. Доколко тя отразява живота на детето, което е вдъхновило написването ѝ?
Като дете ми беше обидно, да ме плашат с баба Яга и дядо Торбалан. Обещах си, че когато имам деца, ще представя съня, като нещо красиво и вълнуващо. И ако идва някой, той да е техен приятел и те да го очакват. Когато детето заспива, да попадне в една сладкарница, заобиколено от вкусни лакомства. Така се получи книга – разговор. Много е комуникативна, доколкото успява от всяка една ситуация, в която е баба Дрямка, да накара детето да си измисля следваща, негова, лична история. Къде е нужна баба Дрямка за едно дете? Където има лакомства и където има играчки. Това е детството – едно безкрайно лакомство и редуване на игра. Аз не съм психолог, но си го представям така – тази фина граница между съня и заспиването е много творческа. Тогава чуваш себе си и мечтите си или се пренасяш при най-големите си страхове и тревоги.
Какво казвате на децата чрез книгата?
Всяко дете трябва да знае, че е творец и да дава свобода на въображението си.
