Райна Кацарова
„Късо кино във “Фарго” с Пловдив чете“ започна след представянето на новия роман на Антония Апостолова „Болката идва по-късно“. Хубава, плътна среща, сериозен разговор между авторката и Красимир Лозанов – това остава като спомен у присъствалите. Разбира се, и кратките реплики, разменени между автографите.
Хората във “Фарго” обаче не намаляваха, а се увеличаваха и… се подмладяваха.
Домакинът на събитието – Мартин Касабов, човек на филмите и на думите, познат ни с романа „Момчето, което завърза Луната за Земята“ и сборника с разкази „Когато великани ходеха по земята“, направи кратко встъпление и после остави магията на киното да действа.
Гледахме „Семеен портрет на чернозема“ по Йорданка Белева, дело на режисьора Иван Попов – Заека, с продуценти Ясен Чорбаджийски / РОБО Лаб и Владимир Костов / Фондация „Елизабет Костова“.
Последва „Над нещата“ – филм, базиран на едноименната поема от Стефан Икога. Режисьор е Ина Николова, аниматор – Аспарух Петров, а музиката е дело на Big Banda в съчетание с композициите на Ивайло Стефанов и гласът на Иван Москов. Видяхме и „Задачи за деня“ – филм на аниматора Петя Златева по стихотворение на Стефан Иванов. Лентата е представена за първи път в рамките на 16-ото издание на Международния фестивал за късометражно кино In The Palace във Варна, където печели наградата за най-добър национален късометражен филм, с което се квалифицира и в надпреварата за отличието „Оскар“. Насладихме се и на „Любов по време на туризъм“ – направен по едноименната творба на Петър Чухов с режисьор и продуцент Весела Данчева, и трите част от анимационната поетична колекция „Щрих и Стих“.
Последва кратка пауза. Прииждат още хора. Бутам се и аз между тях – от масата към бара, от бара при Гери и Криси, от които разбирам, че режисьорката на предстоящия филм е съвсем младо момиче, ученичка в 12 – ти клас. Трябва да говоря с нея! Габриела Бозова – хубавица в бяла рокля – тъкмо я доближавам и светлините угасват.
Музиката от касета, превъртяна с молив, декорът на постсоциалистически апартамент, списание „Космос“ и прическите ни отвеждат в 90-те. Автентичен филм, направен с много любов – проличава си веднага по лицата на зрителите.
„Нас, които ни няма“ е адаптация по началото на романа на Антония Апостолова и разказва истинска история от родния ѝ Бургас. В ролите на главните герои са Александра Костова („Петя на моята Петя“, „Гунди“) и театралният актьор Венцислав Стоянов.
След аплаузите Антония Апостолова и Габриела Бозова застанаха една до друга и разказаха как се е случило заснемането на филма – контактът между тях, намирането на различни вещи за декора, решенията, които е трябвало да вземат, и още куп интересни подробности. Например – музиката на деветдесетарските банди и гласовете зад кадър. Купените от OLX стари очила, бабиният апартамент, превърнал се в снимачна площадка, и трудностите покрай така и ненамерената бутилка от лимонада.
Самата Антония Апостолова даде следното определение, описващо книгата и филма:
„Тази космическа любов, която се случва само на 16, и семействата, които са зад нас.“ Авторката разказа и за реалните ръкописни писма от героя Мартин, за това как при заснемането са получили подкрепа от Община Бургас и бургаския театър.
Домакинът Мартин Касабов попита как режисьорката е избрала коя част от произведението да филмира. Габриела Бозова разказа как е чела и препрочитала много пъти романа, подчертавала любими пасажи и мечтаела да го филмира, но късата форма, в която трябвало да се побере, я накарала да избере началото на книгата. Нейната цел била написаното да достигне до повече хора – и мисля, че тази цел е постигната.
– Каква ще е съдбата от тук нататък на филма? – попитах младата режисьорка след официалния край на събитието.
– Мислим да го пуснем по фестивали – и вече сме го пуснали даже. След това ще го качим в Гледам.БГ.
– Ти строг режисьор ли беше?
– Само с главния герой. Понеже той реално е обратното на основния персонаж и за мен беше много важно да го вкарам в образ, да се получи както истинският човек е бил. Самият характер беше много важен за мен – да го изкарам от него. Всъщност, не му давах да си говори с абсолютно никого, докато снимахме. Това беше много важно – да се затвори сам в себе си и да намери Мартин вътре в него.
– Къде намери разбиране – вкъщи, в училище? Какво учиш, с какво смяташ да се занимаваш?
– Всички от Уве Кинд – моето училище в София – много ме подкрепиха. Имах голяма подкрепа от ръководителите и преподавателите ми – Яна Титова и Алек Алексиев. Те ми дадоха много голям тласък, много знания и много ми помогнаха реално да постигна това, което искам. Както и семейството ми, които изиграха много голяма роля в подкрепата, която получих през целия процес – заснемането и постпродукцията. Балът мина. Сега ще уча в Американския университет в Благоевград, най-вероятно кино и театър – и още нещо.
Да пожелаем успех на филма, на Габриела, на артистите, на младите хора – и на тези, които им подават ръка. На хората, които не спират да ни удивляват и да ни вдъхват надежда за бъдещето.
Фотограф: Ванеса Попова
