Отидат ли си хората, отива си и градът – „Начо on my mind“ на Антон Баев

Станислава Лопатарева

Минути преди да започне представянето в Студио 1 на Радио Пловдив на една много интересна книга, която пази част от паметта на града, се питам: „Как ли би изглеждал Стария град и какво щеше да достигне до нас от него, ако по калдъръмите му неуморно не беше набивал крак един Дон Кихот, който с практичността на Санчо Панса и превърна Трихълмието от архитектурен резерват в духовен дом на артистичната пловдивска бохема от средата на ХХ век“. Да, става въпрос за Начо Културата. Легендата за Атанас Кръстев оживява в новата книга на Антон Баев „Начо On My Mind“. Залата вече утихва, „време е за един чакрък по Стъргалото“, както би казал самият Начо.

Книгата за емблематичния кмет на Стария Пловдив от времето на соца е жив спомен, тя събира документални записки и интервюта отпечатвани през 1997-а във в. „Марица“, където авторът е работил дълги години и е бил главен редактор на изданието. „Начо On My Mind“ е посветена на 100-годишнината от рождението на „този забележителен асеновградчанин влязъл в културата с ботушите на бивш военен“. Издателската група „Коала прес“ е успяла да направи една малка по формат, но много стойностна по същност книга. Ескизът на Георги Божилов – Слона на корицата и снимките на фотографа Арсен Николов ни връщат с носталгична точност във времето, в което Атанас Кръстев се заема с нелеката задача да създаде и съхрани живия резерват „Старинен Пловдив“.

Авторът Антон Баев е известен поет, писател, литературовед и журналист с 22 издадени книги у нас и в чужбина. Доктор е по Българска литература и е специализирал журналистика в Университета в Айова, САЩ. Той е успял да събере 12 интервюта, включващи разговори и случки със знакови имена от културния живот на Пловдив – художници, артисти, музиканти – сред тях са Ди Киро, Георги Божилов- Слона, архитект Христо Пеев. Книгата успява да съживи лицата им, техните шедьоври, стенописи, барелефи и склуптури, които създават неповторимия дух на Пловдив.

Срещата-разговор посветен на Начо и книгата за него открива Амелия Гешева, дългогодишен директор на „Старинен Пловдив“. Тя трудно скрива вълнението си. Не е познавала Атанас Кръстев приживе, но споделя, че хората и колегите, с които е работила, винаги така разпалено и с уважение говорят за него, като че ли той всеки момент ще излезе отнякъде. „Духът му е там, в Стария град и се усеща навсякъде“, разказва Гешева. И споделя, че най-често е чувала репликата: „Това е от времето на Начо и не се пипа“. Тя припомня, че и до днес между работещите в „Старинен Пловдив“ се предават някои от фразите на иначе не особено разговорливия Начо: „Само ако знаем откъде сме тръгнали, ще знаем накъде да вървим“ и  „Интелектуалецът не трябва да говори с факти, той трябва да говори, преди да са дошли тъжните факти“. Или пък: „Нито на хората, нито на градовете е дадено да прозрат съдбата си предварително“.

Като приятна изненада за присъстващите беше гостуването на известната актриса Йоанна Буковска, която е била добър приятел с Начо Културата. Тя прочете кратки откъси от книгата – „за самосвалите на времето, които не бива да затрупват смисъла на един живот“. „А смисълът на живота за Начо беше да съгради, да съхрани историята и културната ценност на Пловдив и Стария град“, припомни Буковска. Защото, както самият Начо казва: „Отидат ли си хората, отива си и градът“. И защото „обичането му е истината“, самата Йоанна Буковска издаде, че работи със свой екип по филм за пожизнения „Кмет на Стария град“. „Създавайки този филм, ще оставим и парче памет за човека“, убедена е тя.

Авторът Антон Баев също успя да се вреди и да каже няколко думи. Той сподели, че доста труд, цели 25 години, е положил, за да събере интервютата. Не за друго, Атанас Кръстев въобще не бил словоохотлив. Доверявал се най-много на Нери Терзиева. За нея казвал, че тя е единственият истински стойностен журналист, който може да чуе добра идея и да не си я присвои. Антон Баев покани участниците на срещата да му помогнат със своите разкази и спомени за Начо, за да продължи с писането за „пловдивския чешитски град, за спечелените битки и загубените войни“.

В края на представянето Динко Стоев от издателство “ Коала прес“ благодари на Антон Баев, Амелия Гешева, Йоанна Буковска и всички, които са помогнали за създаването на книгата: дъщерята на Георги Божилов – Слона – Мия Божилова, племенника на Начо – Иван Шишков, на Степан Еремян и Стоян Василев от вестник „Марица“, на Вежди Рашидов, Мария Статулова, Антон Чакъров и издателство „Жанет 45“, които са организатор на събитието.

Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.