Райна Кацарова
Тази година окончателно се убедих в това, че не само Ваня познава всички пишещи хора, но и те я познават. Тя дойде, за да участва в Литературният кът на Алеята на книгата, където представи „Изборът на книжаря“. “ Радвам се, че мога да покажа как и ние, книжарите, не само продаваме книги, но и ги четем“, така започна представянето си Ваня Хинкова в „Жълтата палатка“ на „Пловдив чете“. А нейният избор беше императорът на португалския език – Мия Коту. Звънкият й глас придаде допълнителен чар на прочетеното, а това, което разказа за Коту, несъмнено предизвика интерес и нищо чудно, някой от присъстващите да посегне към негова книга в следствие на представянето. След това Ваня Хинкова сподели за своята любов към книгите, към Пловдив и неговите поети.
Така казано, това е само една малка частица от присъствието на Ваня на фестивала „Пловдив чете“. Ето как я видях аз, отблизо и накратко: За два дни, тя присъстваше на всяко събитие. Беше разпозната и прегърната от всеки автор, доброволец, фотограф и литератор. Получи и подарък – обици, сини, като очите й. Зададе на авторите най-смислените въпроси, разкриващи колко добре познава творчеството им, снима се за спомен с всеки от тях. При дискусиите винаги успяваше най-точно да изрази чувствата и мислите на присъстващите. Вероятно защото самата тя пише поезия. Това е Ваня Хинкова – засмяна, великолепна с черната си дълга коса, сякаш дошла от друго време, съпроводена от нейния верен рицар Орлин. Попитах я за родния град Русе, дъждовете и наводненията. А тя ми разказа как стояла на последното стъпало от стълбите на книжарница „Хеликон“ и гледала покачването на водата.
– И какво щеше да направиш? – я попитах аз.
– Щях да направя нещо, не знам точно какво! Щях да спасявам книгите!
Пиша това от морето и си мисля, че мостовете свързват сушата с друга суша. Ваня Хинкова направи обратното, свърза две велики реки – Дунав и Марица. Свърза дух, слово, приятелство и оптимизъм.
Нужни са повече хора, като Ваня.
Повече хора, които да свързват, като мостове.
3 СЛЕД ПОЛУНОЩ На поетите в моя живот… в три след полунощ когато всички пепеляшки спят поетите безмълвно си говорят очите им са кани, пълни с биле и любов преливат чашите с горчиво вино размахват шпаги – стихове летят ранени думи, образи, въздишки… в три след полунощ когато всички хора спят поетите изпридат нишки от собствени истории, съдби воюват с метафори незрими поетите като шивачи всяка нощ кроят и прекрояват този свят за нас, но по-добър, и по-красив, и в рими… в три след полунощ, когато всички просто спят поетите дори не си говорят очите им са клади и горят дуел на мелници, които помежду си спорят… в три след полунощ поетите не спят….
Снимки: Ванеса Попова
