Автор: Крис Димитрова, Медиакафе
Срещата с човек като Елка Стоянова е море от емоции. И не само заради родния ѝ морски Бургас. С чаша вино като любим аксесоар и усет към детайла тя се усмихва широко и знае как да ни разчувства. По същия начин и пише. Без да жали себе си и публиката. Така трябва да бъде приемана тя, така трябва да бъде четена поезията ѝ.
Новата ѝ поетична книга „Много преди Пабло да ме намери“ първоначално събужда един въпрос и после многократно дава отговора му. Кой е Пабло? Пабло Неруда. И неговият глас звучи като рефрен в лириката на Елка Стоянова, защото за нея той е „единственият, който може да накара казването на „обичам те“ да изглежда толкова лесно“. За българите тези две думи са тежки, изпълнени със семантика и смисъл… А разбираш ли любовта както Пабло Неруда, разбираш я и като Елка Стоянова.
Тя беше посрещната в „Петното на Роршах“ в рамките на фестивала „Пловдив чете“ и представена от също толкова прекрасната пловдивска поетеса Ина Иванова с думите: „Знам колко струва да пише човек честно“. А за Елка „лириката няма друго задължение освен да бъде честна“. Тя е едновременно близка и далечна, но запазва истинността си. Там, където сме честни, можем да бъдем раними, чупливи, отворили сърцето си и научаваме повече за себе си. Така пред нас разтваря вратата към сърцето си Елка Стоянова с поезия, която ще ви накара да преминете през истинските си болки и страдания, и по думите на Ина Иванова „ни връща там, където сме ничии“. Да принадлежиш никому в този случай се отъждествява с принадлеженето само на себе си. Изкуството за Елка е за да те накара да усетиш като автора, да влезеш в обувките му, да му емпатизираш. Тя не е човек на недоизказаното. Тя е човек на сравненията, на образността в поезията.
И с характерното си чувство за хумор Елка Стоянова припомня стиховете на Мария Донева:
„Жена да пише стихове е като да е гола
и да минава тихо пред гостите във хола“
Срещата имаше не един, а цели двама модератори – Кирил Николов или както Елка го представи „ренесансовият човек на Пловдив“ предостави и мъжката гледна точка относно стихосбирката – „Тази книга не е вдъхновена само от един мъж. Колкото и да са мъжете, които са те вдъхновили, им свалям шапка.“ А коя за него е Елка? „Експлозия, разсипваща бои, палитри, скици..“
След като веднъж прочетете поезията на Елка Стоянова лесно ще я разпознаете – тя съживява в стиховете си Лилит, Герион, „пие примесено със солта на въздуха кафе“ и танцува на страниците на „Много преди Пабло да ме намери“. За нея дефиницията на таланта е да можеш да пресъздадеш обичайните неща по необичаен начин и именно това умее самата тя – да търси новото и да запазва магията в старото: „За мен поезията е катарзис“. Тя държи в ръцете си везните на Темида, съчетавайки юридическото с поетическото:
„Равновесието е нарушено. Жива съм“.
Рецептата за поезия на Елка Стоянова включва само 1 емоция, която искаш да укротиш. Оковаваш я в думи и после я пускаш на воля. „Нашият демон е писането.“
А какъв е съветът, с който се обръща тя към хората?
„Най-важното е да се осмелиш.
Да превъмогнеш своя страх – да скочиш“
– Христо Фотев
Статията е публикувана ТУК
