Таня Йорданова
Валери Манолов е автор на стихове, приказки и научнопопулярни книги за деца. Завършил е българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Той е основател и съсобственик на Издателска къща „Пан“.
В пространството на Литературния салон „Spirt & Spirit” влизат силуетите на раздялата, за които ни разказва Валери Манолов.Книгата „Силуети на раздялата“ е издадена от „Жанет 45“, редактор е Йордан Велчев. Художникът нарисувал впечатляващата корица е Иво Рафаилов.
Днес обстановката е по-различна. Светлината е ярка и осветява всички присъстващи. До вратата е Владислав Севов. Микрофоните са включени. Срещата започва. Затварям очи и си припомням защо съм там. Заради едно стихотворение. Дали щеше да има още такива, които намират пътя към сърцето ми?
Още с първите думи, Влади Севов отправи предизвикателство към Валери Манолов да поднесе приветствия. Приветствията се оказаха благодарности към читателите, към литературния салон за поканата, към „Жанет 45“ , които приемат да издадат книгата, към редактора Йордан Велчев за неговото добронамерено и сериозно отношение към работата.
Валери Манолов ни довери, че в тази книга разговаря със себе си и ще му е приятно разговорът да продължи с нас. Авторът разкри, че поезията е своеобразна автобиография. Добави, че за да напише нещо, то по някакъв начин трябва да стане част от него. Раздялата, за която пише е преживяна болка и радост. Поетът акцентира, че в самото начало идеята е да се включат стихотворения, които да разкрият различни нюанси на раздялата. Но независимо към кой аспект на раздялата се отнася едно стихотворение, задължително е да носи в себе си емоцията, да носи болката от преживяното, а не раздялата да се разглежда като някаква абстрактна категория. Авторът сподели, че „не е лесно да обориш себе си и болката си, дори в стиховете“.
Разговорът продължи с думите, че „сама по себе си всяка раздяла е среща със смъртта, която те изтръгва от нормалното съществуване и те запраща в безграничните пространства между будност и сън.Тогава изчезва познатият свят и се оказваш в едно абсурдно пространство, където управляват законите на съня. Там всичко е възможно и нищо не зависи от теб. Там дори когато си буден, продължаваш да сънуваш и няма как да не си искрен. В този момент изкушението е толкова голямо да покажеш колко си силен, как с лекота можеш да се справиш с всяка болка, но това ще бъде изкуствено, защото при една истинска раздяла всеки страда.“
Валери Манолов прочете стихотворението „Хавана“, което е свързано с раздялата и любовта. Авторът подчерта, че този аспект на раздяла е интерпретиран хиляди пъти, но пък е и вечен мотив, защото „може би любовта е най-важното нещо на света.“
„ …навярно този град е само сън.
Единствено красива дума е за мен Хавана.
Защото с теб изгубих миналото.
И бъдещето не остана.“
Няколко минути аплодисментите не стихнаха. След тях авторът продължи с „ Уча се да броя от едно до десет“.
За следващия аспект на раздялата прозвуча стихотворението „Татко“. Слушах думите, заради които бях там и лицето на моя баща оживя.
„…Едва когато си отиде, почнахме да разговаряме –
За да излезем от това мълчание,
Което беше наша къща.
Тогава осъзнах –
От теб съм се научил да затварям
Във себе си дълбоко болката,
А самотата да преглъщам“.
Валери Манолов ни представи още един силует на раздялата, раздялата с илюзията, че можем да живеем в хармония със света, раздялата с несбъднатите ни мечти. Той допълни, че „с годините и опита сякаш все повече осъзнаваме, че не можем да разберем този свят. И въпросите се трупат и накрая можем да кажем само това, което е озаглавено.“
Влади Севов представи структурата на стихосбирката – стихотворенията са събрани в два цикъла и един послепис. След което покани редактора Йордан Велчев, да сподели предизвикателствата по време на съвместната работа.
Основното разделение, което трябваше да се направи беше за последния цикъл, който се казва „Послепис“. Всяка раздяла е една малка смърт, но истинската болка идва, тогава когато нашите близки завършат своя земен път. Идеята беше тези стихотворения да бъдат отделени от другите. Те са за хората, които продължават да живеят в мислите ни и ако писмото на техния живот е завършено, те самите са се превърнали в послепис. Ние продължаваме да разговаряме с тях.
Влади Севов се обърна отново към автора:
Целостта или качеството е по–важно? Сигурно сте преживявал това да надграждате постоянно стихотворения, дори и отпечатани? Често го виждаме в следващо издание на автори.
Стихотворенията са писани в различни периоди. Питам се, къде е границата на редактирането и границата, на която да спреш. Може да се редактира цял живот едно стихотворение. То ще стане по-изящно и красиво. Тогава не се ли губи неговата естественост? Това непрекъснато изчистване на стиха не води ли до прекалена абстрактност? И не се ли губи емоцията? Ако погледнем конкретното стихотворение не вярвам, че идеалната форма е най- важното нещо. Изкуствените перли са направени идеално и нямат дефект, докато естествената перла не е идеално кръга, има си неравности, но е уникална и по-ценна. Много е трудно да се намери мярката. А и да се намери мярката накрая идва редактора.
Доколко е смелост преживяното да присъства тук?
По скоро е начин на писане. Може би тази книга нямаше да се появи. Преживях един болезнен период, в който бях попаднал, в една черна дупка и се питах, как може да се излезе от нея и дали изобщо има изход. Поезията се оказа този изход за мен. Според учените накрая на черната дупка има бяла дупка, която ни извежда към непознати светове. Поезията се оказа такава бяла дупка. Ако не се беше случило, дали щях да имам стимул.
Валери Манолов прочете „Утро“ с посланието, че в този тип стихотворения се крие ключът, как да се преживее раздялата – откривайки красотата на света, поезията в природата.
Кои са състоянията които раждат думи-образи?
Имам любими образи – морето. За мен изразява стремеж към свобода, копнеж към красота, любовта и нейната сила да ни пречисти. Когато пишем за природата, пишем за себе си.
Настъпи моментът, в който читателите да задават своите въпроси.
Кратките форми правят впечатление на абсолютно философско откровение и прозрение, появило се в момента между съня и битието. Как са написани?
Хрумвания, като начало на стихотворения, след което съм се отказвал. За едно от тях има заслуга редакторът – от едно цяло стихотворение, остана само тристишие.
Бавно
Бавно отварям очи
Бавно се сещам къде си
Бавно затварям очи
И шепна добро утро на себе си.
Бавно отварям очи, защото срещата е към своя край. Време е да изляза от пространството между съня и реалността, през което ни преведе авторът. Хората се наредиха на дълга опашка, за да получат автограф от Валери Манолов. Докато чаках да задам въпросите си на твореца, разтворих стихосбирката. От няколкото стихове, които прочетох, усетих автентичността на автора.
Колко време изследвахте раздялата?
Раздялата е присъствала много отдавна, обаче несъзнателно. Съзнателно, като тема се появи след болезнена, житейска раздяла. Тогава написах голяма част от стихотворенията – за две години предполагам, не съм засичал. Когато започнахме работата с Йордан Велчев, той каза „Кое в този свят не е раздяла?“ Даде тази идея да погледнем и другите стихотворения, за да разширим представата за раздялата. Защото човек в живота си се разделя много пъти. Тези са видимите раздели с хората, невидимите са другите – с представите ни за света, с мечтите ни. Аз съм ги писал тези неща без да ги формулирам, че са раздяла.
Кое ражда раздялата?
Животът Животът е такъв. Ние се променяме. И разделите са част от живота.
Самотата, която се преглъща -това ли е една от причините за раздялата?
По скоро е обратното. Самотата е резултат от раздялата, а причините за това са най-различни.
Как изглежда раздялата?
Не съм се замислял, но знам как изглежда „след раздялата“. Черна дупка.
Приближават още хора и искат автограф. Помолих да изчакат две минути. Не зададох друг въпрос. Споделих как едно стихотворение ме намери сутринта и ме доведе на тази среща. Стиховете, които чух, искреността с която са написани, изостриха любопитството ми. Щом някой толкова красиво пише за раздялата, как ли пише за децата. Обещах си да прочета написаното от Валери Манолов за деца, а той обеща, че ще издаде нова детска книга.
Срещата свърши, но разговорът с Валери Манолов продължава в мислите ми. Благодарение на него вече знаем как изглежда раздялата и имаме ключ, с който да отключим черната дупка и са излезем от нея.
