Таня Йорданова
Пловдив ни срещна с Райна. За първи път се видяхме по време на творческа работилница от „Сцена на кръстопът“ с фасилитатор Силвия Лулчева. Тогава Райна прочете две нейни стихотворения. Запомних лъчезарната ѝ усмивка. Само след няколко дни, отново се срещнахме – този път, като част от екипа на доброволците на фестивала „Пловдив чете“. Текстовете, които пише за културните събития се отличават със свой стил – точен за фактите, но и винаги отразяващ нейната гледна точка.
Когато прочетох, че представянето на нейната първа стихосбирка „Вода съм“ (издателство КМ) е включено в програмата на „Пловдив чете“ й пожелах успех.
Публиката очакваше Райна. Стиховете, които ни проечете, превърнаха събитието в среща на душите. Имаше моменти, в които хората се усмихваха, но и мигове, в които притаяваха дъх. Когато Райна Кацарова раздаде автографи на своите почитатели и се приближих до нея, за да ѝ задам няколко въпроса, тя ме погледна изненадано.
Дебютната ти стихосбирка е посветена на твоите родители. Да си поет не е лесно в днешно време. Доколко близките ти те подкрепят в поетичните ти начинаиия?
На родителите си дължа любовта към четенето. Ние имахме голяма библиотека с книги. Постепенно тази любов към книгите намери израз в стиховете и разказите, които създавах. Имах период в живота ми, в който бях загърбила писането. Но постепенно, подкрепата на близките ми ме върна отново към него. Окуражават ме родителите ми, децата ми, съпругът. Най-добрият ми коректор са моите деца. Те са тези, които ми показват слабостите в стиховете и аз се вслушвам в техните думи.
Как би се представила с три изречения, като поет?
Човек, който пише за това, което вижда. Но като поет означава, да виждам душите на хората и природата. Да пътувам извън себе си и обратно навътре. Да виждаме красотата на малките неща от човешкия живот и природата.
Ще ни изненадаш ли с нова стихосбирка?
Подготвям нови стихове за издаване. Освен поезия, в мен узрява и един роман. Замислям и сборник с разкази. Отнема време, за да се осъществят тези планове. Трябва постоянство и много скромност пред белия лист. А аз имам още много да уча за писането. Но това, което знам е, че само една гола идея е почти нищо, без всеотдаен и често неблагодарен труд.
Какво е първото изречение, което ще напишеш, когато започнеш този роман?
Става ли с това светът по-добър?
От представянето на стихосбирката „Вода съм“, в мен остана да звучи едно стихотворение от Райна Кацарова – за Пловдив, градът, който ни срещна с нея.
Доведена като заложница в харем, за тебе сляпа бях от много време. А „трябва“ знаеш, за една жена е най-отчайващото бреме. Но ти във мене пропълзя. Но ти се вля във моите вени. Не можех да не виждам след това, защото вече беше станал част от мене. Погледнах те с твоите очи, и с твоето сърце се влюбих в тебе. Дори реших да ти простя, заради хълмовете и една градина. Така си обещах, че някой ден ще се кача отново в планината... ще си намеря старото сърце и ще го нося вече с мен в равнината.
Снимки: Ванеса Попова
