Мигриращите стихове на Елин Рахнев

Станислава Лопатарева

Сцена и стихове.

Жени и стихове.

И един Елин.

Любовта на Елин Рахнев към музиката на „мъртвите“ банди се носи като фон на гласовете на четящите момичета – Мая Бежанска, Ина Иванова, Райна, Невена Дишлиева – Кръстева. Чуваме стихове, които идват от предишни стихосбирки, но тук, в поредната книга „Не зная как да се държа, когато ме обичат“, те са по-богати, по-завършени и „плътни“. Дамите, които се качват на сцената да прочетат стиховете на Елин Рахнев, са като котките, които той „облича“ в рими. С гласовете си му показват „как да се държи, когато го обичат“.


Самоопределящ се като „юпито на 18 век“, творецът и артист Рахнев (писател, поет, драматург и журналист), чрез стиховете си говори за малкото верни приятели, повечето от които са в „другия вечен“ свят. В „пърхащата с мигли“ поезия на Елин, Зелда и Юлия изпълват пространството с проблясващите си обици, със „зеленина“ в погледа и шалът, който ги обвива. Те карат поета да се „разплисква“ по улиците, да живее за тях и чрез тях. За него поезията е принципно умиране.

Задавам един и същ въпрос: „Какво е да четеш Рахнев? Всяка от четящите дами отговаря по различен начин.
За Мая Бежанска: „Живея чрез него“.
За Ина Иванова: „Да чувам гласа му, когато чета наум“.
За Невена Дишлиева: „Моето детство“.
За Райна: „Меланхолия“.

В допълнение с рисунките на приятеля му Кольо Карамфилов (от личната колекция на Елин), които не са показвани досега, книгата се явява един сборник на досега публикуваните му. Награждаван два пъти с „Икар“ за драматургия и с „Аскеер“ за текст на пиесата „Тест“, той все пак по негов си метафоричен стил ни подсказва че съществуваме.

ЕЛИН РАХНЕВ-КОЛЬО КАРАМФИЛОВ-ДЖОН ЛЕНЪН и „канелен“ аромат.


Снимки: Станислава Лопатарева, Райна Кацарова, Елин Рахнев