Живка Аджеларова
Сюжетът на графичната новела „На конци 1968. Една действителна история“ не е измислен, а съвсем реален. Той разказва за събитията на Пражката пролет, случили се в Чехословакия през 1968 година и как трима български студенти по история – Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров се борят за своите идеали, като правят мирен протест против инвазията на Варшавския договор в страната. За времето си подобна проява може да бъде определена като героичен акт.
В конферентната зала на Народна библиотека „Иван Вазов“ присъства директорът на Чешкия център София и главен инициатор на проекта – г-жа Дагмар Остранска.
„Ние, чехите, приемаме войната в Украйна много трагично, защото имаме такъв опит още по времето на Чехословакия и по-точно инвазията на Варшавския договор. Затова графичната новела е много актуална – за Чехия разказаното може да е вече история, но за Украйна е настояще“, уточни г-жа Остранска.
„Реших, че е важно да разпространим този разказ сред българите. Затова се свързах със заместник-председателя на Съюза на българските художници, г-н Антон Стайков и го попитах какво можем да направим съвместно, за да стигне историята до широката публика. Решихме, че ще работим върху комикс“ – допълни още г-жа Остранска.
Проектът е иницииран от Чешкия център в София съвместно с Посолството на Чешката република и Посолството на Словашката република в България. Реализира се с подкрепата на една от големите телекомуникационни компании и в партньорство с Представителството на Европейската комисия в България. Комиксът е издаден от Издателска къща КИБЕА.
В залата присъстваше и авторът на книгата „На конци 1968. Една действителна история“ Веселин Праматаров.
„Проблемът беше не толкова в информацията, която трябваше да намеря за този комикс, колкото в това да я обединя по подходящ начин и да постигна желаното внушение“ подчерта той. И допълни, че огромна помощ е указал и единият от участвалите в протеста българи – Александър Димитров, който също присъстваше на представянето. По-късно той разказа за събитията в навечерието на Пражката пролет.
„В края на 1967 година лидерът на Чехословашката комунистическа партия направи забележка на Брежнев защо е свалил така смешно Хрушчов. Затова Брежнев реши да го премахне от чешкото ръководство. На негово място назначи Александър Дубчек. Дубчек обаче не се показа нито като войник на партията, нито като глупак, защото видя как се развиват демократичните държави, каква икономика имат, каква култура и обществен живот развиват, докато в Съветския блок цареше тъмнина. (А в България и буквално беше тъмно – в София имаше по един фенер на всеки пет ъгъла). Тогава Дубчек се залови да промени малко нещата в Чехословакия, като се надяваше това да се случи и другаде.“
След това въведение Александър Димитров пристъпи към сърцевината на историята.
„Надявахме се, че окончателното падане на комунизма, което стана чак през 1989-а, ще се случи още през 1968-а. През първите месеци от годината, българските власти имаха досадно отношение към ситуацията в Чехословакия, но през май се обявиха против реформите там. Освен това по същото време в София се проведе младежки фестивал, в който участваха хора с несъветско мислене. Затова очаквахме, че изведнъж войските на Варшавския пакт може да минат чехословашката граница и да окупират една братска страна. Тогава смятахме, че от ГДР до Синеморец всички сме братя. Когато от морето се прибрах в София, се срещнах с колегите Едуард Генов и Валентин Радев и решихме да напишем позиви с послания срещу властта. Разпространихме ги в повече от 200 копия. По-късно установихме, че само 20 от тях са били занесени в милицията, което показваше, че хората по някакъв начин са ни подкрепяли. По-късно написахме още позиви, част от които завършвахме с призив към българското население да активизира здравия си разум – „А ти какво правиш?“ Малко след това ни заловиха и ни осъдиха. Тъй като българските власти бяха получили информация, че не сме само трима, а повече, мен и Генов ни пуснаха под гаранция, за да ни проследят и да открият евентуални други наши съучастници. Такива обаче нямаше. После ни извикаха на Комсомолско събрание, изключиха ни от Комсомола и от Университета и ни изпратиха в затвора“, разказа Димитров.
В Народна библиотека „Иван Вазов“ гостува и изложба по графичната новела, която представя 14 пана – страници към комикса, разказващ историята на тримата български студенти. Изложбата може да бъде разгледана до 30 април във фоайето, етаж 2 на библиотеката.
Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на град Пловдив.
Фотограф: Ванеса Попова
