Кристина Атанасова
Премиерата на „Екстазис“ на Радослав Бимбалов бе наситена с палитра от преливащи се емоционални нюанси – смях, водещ до сълзи, необичайна среща на Чарли Чаплин и Джони Кеш, олимпийски скок от машината до човека и от смъртта до любовта. Също като самия роман – торнадо от чувства и преживявания, което те завладява в неговата вихрушка и не те оставя за миг, а те въвлича все повече и повече в колелото на смисъла – някъде между битието и небитието, някъде между живота и смъртта, някъде между смъртта и любовта.
Всички присъстващи в кино „Лъки“ бяха едновременно гости и водещи. Бимбалов, родом от Пловдив, беше отделил последните крайни столове от двете си страни за своите родители, които бяха тук духом, за да го подкрепят. „Защото, ако има нещо вечно в този живот, това е душата и любовта на човека към човека“.
Писателят разкри значението на заглавието „Екстазис“ – думата произлиза от древногръцки и означава: „Да напуснеш тялото си, да излезеш от тялото си и да постигнеш пълен мир за душата си.“
Бимбалов, който от малък има „усет към езика“, загатва за този роман още от ученическите си години, когато с младежка дързост оборва Мигел де Сервантес и дава на Дон Кихот нов живот в рая, където в напълно негов стил преобръща всичко наопаки и бива изгонен. Писателят използва тази концепция в новата си книга, като я украсява с майсторско изящество и пищност. Главният герой в „Екстазис“ – Михаил отива вляво в небитието, защото по думите на автора: „Вляво е несръчното пространство. Смятам, че когато отидем отвъд, ние ще се чувстваме по-несръчни, отколкото сме били тук.“ Мисията на Михаил е да събира последните дихания на хората, мисия, поверена му от създателя „ничий“. Но внезапно всичко се обърква. Ако има нещо по-сладко от „десерта на живота“ – смъртта, то това е любовта. Както сподели самият автор: „Това, което движи моя главен герой през цялото време и преди да загине по един нелеп начин и да отиде вляво, и тогава, когато е вляво, е неговата много силна любов към една жена с ръждиви коси.“
Талантливият актьор от Пловдивския драматичен театър Спартак Панталеев успя да развълнува присъстващите с избрани откъси от романа и ни направи съучастници на Михаил и неговите вълнения, трепети и човешки емоции. Психологът и журналист Славена Шекерлетова и шоуменът Георги Пеев споделиха своите впечатления от „сладкодумния“ стил на писане на автора.
Славена Шекерлетова разкри, че това е: „Изключително увлекателно писане. Писане, което въвлича. Наистина се пристрастяваш към тази книга“, а Георги Пеев сподели, че: „Радослав Бимбалов е човек, който пише вкусно, разказва вкусно и те кара да се чувстваш вкусно.“ Последва и лично откровение от страна на автора:
„Писането е процес на дълбоко и силно разголване, ако искаме книгата да е истинска. Ако искаме просто подредени букви, които вие да прочетете и евентуално да стигнете до някоя точка накрая, не е необходимо човек да бърка дълбоко в себе си. Но това ровичкане в себе си е едно от най-ценните неща, когато пиша. И честно да ви призная, в момента ми липсва. Липсва ми това чоплене в себе си.“
Славена Шекерлетова и Георги Пеев разкриха, че романът „Екстазис“ още живее в тях и дълго не ги напуска. Може би това напълно разголване на душата те хваща за гърлото и не те пуска да си тръгнеш от романа. Емоцията те завладява изцяло и искаш да опиташ още и още от нея, „искаш сладко от череши или може би само череши“.
И взето назаем от чувството за хумор на автора, не е ли човешкият живот като черешата.
Също като нея, животът се характеризира със сладко-кисел вкус, а дали ще се фокусираме върху киселата или сладката му страна, зависи само и единствено от самите нас.
Снимки: Владислав Христов
