Александър Габровски: Поезията е опит да сънуваме будни

Интервю на Таня Йорданова

Като част от официалната си програма, „Пловдив чете“ представи поетичния дебют на Александър Габровски – „И скакалците сънуват“, издание на ИК „Жанет 45“. Ето какво сподели младият автор за plovdivchete.com.

Как разбира един поет какво сънуват скакалците?

Разбира, когато той самият сънува. Отговорът е напълно субективен. Така че, един поет не бива да слуша себе си, а по скоро света около себе си. След това да се опита да пречупи онова, което е чул.

Може ли поетът, докато сънува, да измисли нови думи?

Да. Между другото, случвало се е и не само на мен, а и на мои познати. Сънищата отварят много врати и затварят други. Поезията, изкуството, е опит да затворим вратите на правилата на реалността и да сънуваме будни. Това е нещо, което стихотворенията винаги правят неизменно, колкото и да се опитват да бъдат реални. Понякога не е нужно човек да заспи. Има един момент между будното състояние и съня, в който просто започват да изкачат образи. В това има някакъв отказ от волята да видиш какво съзнанието ти ще произведе, без да се опитваш да произвеждаш, защото то не произвежда. То не ражда. То просто е.

Това е много интерсно, защото, на големите мислители, точно в този праг на започването на съня и будното състояние им хрумват най-великите идеи. Какво Ви хрумва в този момент? Как се случва процесът, в който се ражда поезията, стиховорението, думите?

Процесът трябва да остане неведом. Предпочитам да не си го обяснявам. Защото в момента, в който си обясня напълно едно нещо, то се разпада на съставните си части. Процесът е хаотичен и ценя точно това в него. Иначе, спомням си един много интересен сън, в който сънувах, че се возя на един подводен трамвай на дъното на Черно море и в тъмнината на водата виждах само това, което трамвая осветяваше. Между другото съм голям привърженик на Юнг. Този сън с трамвая, си казах, че няма да го превърна в стихотворение, няма да напиша разказ за него, защото понякога един сън е по-добре да си остане сън.

Планирате да заминете за Виена да учите специалност, която е различна, смятате ли да продължите с поезията и със сънуването?

Да. Разбира се. Не е толкова различна специалността. Това, което ще уча е в университет по изкуства. Насърчава се да правим най-различни форми на изкуството, да се занимаваме с тях и да ги изследваме. За мен изкуството е едно голямо нещо, от което поезията е част. То не е разделено на това са стихотворения, това са картини, това са скулптури или представления, пърформънс. Обичам да гледам на нещата по нов начин, като непознати за мен. Иначе, това да сънувам е доста очевиден план. Планирам от остатъка от живота си всеки божи ден, да лягам, да заспивам и останалото го оставям на произвола. Може би.

Снимки: Ванеса Попова, Владислав Христов