Таня Йорданова
„Много се радвам че сте тук. Какъв цвят е тази шатра? Жълт. Има ли жълто животно на тази илюстрации?
– Лъв – отговориха заедно децата.“
Така започна срещата на преводача, журналист и основател на издателството за детска литература „Точица“ Зорница Христова с децата на Пловдив. В Работилницата за шумове, която е част от програмата на „Пловдив чете“, Зорница и Ния представиха книгата „За рева на лъва“ от Юрис Звиргздинш с илюстрациите на Лина Дудайте.
Книжката разказва историята на лъва, който загубил своя рев, а неговите приятели момиченцето, кучето ѝ и парцаленото мече се опитват да му помогнат. Пловдивските малчугани, гости на работилничката, се включиха в търсенето на звуци, като ръмжаха, като куче, бухаха, като бухал, бръмчаха като самолет. Всички обаче сериозно се затрудниха от звуците, които издава пауна.
Веднага след работилницата Зорница Христова разказва за новите тенденции на детското книгоиздаване в България.
Има ли нещо различно в детската литература сега?
През последните години детското книгоиздаване в България търпи сериозен подем. Отърсва се от една плахост, която царуваше в него през деведесетте и първите години на новото хилядолетие. Несигурността в пазара много свиваше и темите, и илюстративните стилове. Имаше изграден стереотип, че задължително трябва да е в ярки цветове и да е сюжет, който се повтаря за енти път, защото иначе никой няма да го разбере, ще е много сложно, няма да се наложи и няма да се продава. Това, което се беше повтаряло твърде дълго, доведе до изключително тематично обедняване и изглеждаше много смело човек да направи книга, която е по-пастелна или по-тъмна, черно-бяла, или да издаде автор от страни, които не са толкова полулярни и не са англоговорящи.
В момента, в продължение на пет- шест години, дори малко повече, се издават детски книжки, които доказват, че това мислене не е било правилно. Разширява се тематичният кръг и от първоначалното по-плахо навлизане в психологическите теми, сега има много широко ветрило от теми. Разбира се, още не е пълно, но все пак е много повече въпрос на досещане, че нещо липсва, отколкото проява на някакъв небивал кураж. Преди десет години, когато говорихме с професор Вера Ганчева да издадем една шведска книга за смъртта, тя ни беше казала, че е страхотна идея, но няма да бъде възприета добре. В момента, от тази книжка пускаме втори тираж. Вече се издават най-различни книги, които не са чисто детски и стават за деца, и за възрастни. Те също намират своите читатели. Все повече има интерес към разнообразни четива и това донякъде успява да компенсира мудността на промените в образователната система. Защото издателския бранш реагира по-бързо и по-лесно.
Детската литература въобще по света, както и у нас, чисто жанрово се променя – повече картинни книги, има и много книги без думи. Такава книжка без думи е „Балконът“ по Атанас Далчев с илюстрации на Калина Мухова. Книгата „За рева на лъва“, която представих сега, е по- класическа.
Какво е различното в тази история за лъва?
Тя е толкова добре написана, че ми е драго, заради самото качество на писането на историята и заради топлотата, с която е написана. Проблемът е как да си намериш гласа. Още по-важно е да помогнеш на свой приятел, който не може да изрази себе си. В книжката царят на животните е изгубил истинския си лъвски рев. Предизвикателството пред неговите приятели е да забележат това и да развият различни стратегии с много обич и въображение, за да му помогнат. Това е приказен сюжет, в който едно момиченце, неговото куче и парцаленото му мече търсят шумове за изгубения рев в зоологическата градина. Но това е нещо, което всички ние правим ежедневно, когато видим, че наш приятел има нужда от подкрепа. Разбира се, не търсим лъвски муцунки и не каним пчелите да зажужат и да ни дадат шумове. Но това е чудесна метофора и децата лесно разбират колко е важно да помогнем на приятел в труден момент. Това е книга за приятелството.
През 2022 година се провежда за двадесети път фестивалът „Пловдив чете“. Какъв смисъл носи той за вас?
На мен ми е изключително интересно да се срещам с детската публика на Пловдив. Прави ми впечатление колко добре е организиран този фестивал, колко точно са подбрани и подготвени събитията. От години работим с Гери Георгиева, която върши страхотна работа. Силно ми допада близкото общуване с училища и библиотеки, които са естествените партньори на такова събитие, има жив контакт. Така, както ревът на лъва не може сам да се получи, така и „Пловдив чете“ е събитие, което се случва от взаимодействието между приятели и много се радвам да бъда част от тази приятелска общност.
Литературният фестивал „Пловдив чете“ се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив.
