Живка Аджеларова
Българският език оправдано се слави с богатството на лексиката си. Който обаче, се опита да опише с думи емоцията от срещата си с неустоимо очарователната Мария Донева и нейната стихосбирка „Книга за нас“, с изненада открива как речникът му се оказва крайно недостатъчен и безпомощно слаб, за да изпълни тази нелека задача.
„Имам огромното удоволствие и привилегия да ви представя жената оркестър, жената тимпани, цигулка, виола, контрабас и също много често – тромбон.“ С тези думи издателят Манол Пейков откри събитието и добави, че Мария Донева идва от града на операта – Стара Загора.
За това, че личността на авторката е свързана по някакъв начин с музиката, любителите на поезията биха се досетили, заради изящния ритъм, виртуозно изпълнените рими и силно въздействащите върху емоциите строфи, с които се отличават стиховете в „Книга за нас“.
„Преди време, когато превеждах големия американски поет Лоурънс Ферлингети, бях много впечатлен, че още през 1978 година той констатира, че поезията се е превърнала в нещо бетонно без душа и без музика и че в 3000-ната година хората ще се връщат назад и ще се чудят защо е застинала поезията, защо сме ѝ позволили да крачи с прозаични крачки из нашите здания. Сред малцината съвременни български автори, чийто глас не е прозаичен, а е отчетливо поетичен, е и Мария Донева“ – обясни още Манол Пейков и сподели пред публиката, че освен забележителен автор, тя е и блестящ преводач.
„Иска ми се да кажа преди всичко, че ние познаваме стила на Мария, но „Книга за нас“ е малко по-различна – в нея има една стаена тъга, но и много прикрито щастие и лекота“ – допълни представянето и поетесата Ина Иванова.
Самата Мария Донева пък поясни, че в книгата се редуват смешни и тъжни стихотворения така, както и в живота се редуват весели и тъжни периоди. „Няма човек, който да е щастлив непрекъснато, както няма и такъв, който да страда постоянно, ден след ден“ – каза още тя.
По-късно авторката разказа трогателна история за това как родителите на бебе в кувьоз са се свързали с нея, споделили са, че детето е на командно дишане и на следващия ден лекарите ще изключат апарата, при което малката или ще започне да диша сама, или ще загине. Родителите помолили Мария Донева в часа на изключването да бъде мислено с бебето им, а малко по-късно се обадили, за да ѝ съобщят, че детето ще живее. Съвсем скоро те отново изпратили запис на вече порасналата госпожица, изпълняваща песен на езика на баските.
„Стихотворенията и книгите ни събират заедно“ – завърши историята Мария Донева. По време на срещата прозвучаха стихотворения, както от „Книга за нас“, така и детски стихотворения, чийто автор и преводач е старозагорската поетеса.
Едно от тях беше „Лека нощ“:
Стана късно, вземи си такси. Предпочитам да ходя. Мерси. Бабо Мецо, ела и изяж ме. Силуети и сенки изящни, яркосини, блещукащи, тънки, черни клони, замръзнали, звънки, и луната оранжева лъсва, едра капка вода се откъсва и замръзва, и тупва в снега, пускат клоните черни рога, яркосиньото става лилаво, и сърцето ми става кораво, виждам как се разделям с дъха си, мисля как да посрещна страха си, и изобщо не е безизходно, продължавам да крача свободно, просто всичко е нощно и трудно, виждам ясно, спокойно и будно, беше тежко, по-тежко ще става, но съдбата – каквато-такава, и животът – добър-лош, но мой си, а така, мила моя, герой си, повърви си сама още малко, поплачи си, дори да е жалко, прибери се, звънни на вратата, сваляй якето, стопляй краката, поприказвай, какво ново има, нищо ново, все същата зима, всички знаят, че близо е краят, всички знаят, че другите знаят, някак справят се, всеки различно, всеки собствено, скрито и лично, слава богу, че весела ти си, и късметът е с тебе, личи си, да бе, гледам те, все лъчезарна, трябва много да си благодарна, благодарна съм много, така е. Лека нощ, лека нощ. И това е.
Казват, че там, където свършват думите, започва музиката. Поезията на Мария Донева успява да събере в едно усещане експресията и на двете изкуства. „Книга за нас“ и това е.
Снимки: Владислав Христов
