Райна Кацарова
Откриването на изложбата с карикатури „Карастояновките на Христо“ от журналиста и писател Владислав Христов и последвалата прожекция на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ на режисьора Костадин Бонев, преминаха под знака на приятелството. Експозицията във фоайето на Lucky Дом на киното включва 42 творби, създадени от големия писател през последните няколко години от живота му.
Преди време Владислав Христов сподели, че като журналист, една от основните му цели е да създава памет за значимите лица в литературата. С идеята и осъществяването на изложбата в рамките на Литературния фестивал „Пловдив чете“, целта му безспорно е постигната.
„Радвам се, че сме събрани в памет на Христо, защото Христо е не само много важен автор за българската литература, а личност, която имаше удивителна функция. Най-малкото, защото той е подал ръка на много български писатели, включително и на мен. Не само с редакторството, а самата помощ, която той оказва със съвети и въобще с присъствието му. Той притежаваше едно специфично чувство за хумор, което в комуникацията с околните проявяваше. И тези карикатури са част от това чувство за хумор, защото той не гледаше на тях сериозно, но в същия момент търсеше обратната връзка с публиката и ги пускаше във фейсбук и аз тайничко си ги събирах в една папка. И си викам – аз по някое време ще го натисна да направи изложба. Само че, идеята за тази изложба не се състоя, заради неговата кончина и в крайна сметка тази папчица си остана“, разказа Владислав.
После допълни как предложил на Гери Георгиева, която организира „Пловдив чете“, да направят тази изложба и тъй като файловете не били големи, ги изпринтили в неголям размер, а и карикатурата не изисква по принцип някакъв размер и мащаб. Влади Христов подредил рисунките по теми – спортни, политически, антивоенни и всякакви други.
„Защото Христо Карастоянов беше реактивен човек. В последните години страницата му във фейсбук се превърна в място, където да изявява разни позиции и да търси обратна връзка. Тежеше му това, че въпреки известността, той безспорно беше голямо име, човек с много контакти и приятелства, но линията София – провинция си беше за него нещо, което му създаваше някакъв конфликт“, обясни журналистът.
Гери Георгиева се включва: „Искам да отбележа, има една карикатура на литературната карта на България, но е много интересно, че точно в този момент, в който ние обсъждаме тази карикатура, всъщност, в България има едновременно поне пет фестивали на пет различни места. Което, на фона на тази карикатура стои по-добре, има повече интерес към литературата“.
Владислав Христов отбеляза специфичната способност на Христо Карастоянов до улавя абсурда. „При него не беше само хумор заради смешката, той имаше детектори за този абсурд от нашето ежедневие. В някои от книгите му има такива моменти, нещо подобно на Хармс, които улавяше в своите произведения, макар и кратки – той има много интересни кратки прози, които са точно в краткия жанр, той е най-острият“.
Постепенно Владислав Христов допуска дискретно аудиторията в пределите на едно приятелство, като разказва за закачката между него и Христо Карастоянов: „ Когато исках някоя карикатура за вестник „Стършел“, му пишех: „Даваш ли, даваш Христо, хубава карикатура на стършелска вяра?“ А той: „Давам, я давам, въобще не ме питай!“. Това си беше в чата наша разговорка и така, може би една трета от тези карикатури, са видели бял свят в този седмичник на хумора. 75 години стават от излизането на „Стършел“ без прекъсване, може би е най-старият български вестник, които излиза всяка седмица. Христо спечели Наградата „Чудомир“ и аз съжалявам, че няма вече такива писатели, с чувство за хумор и фейлетон, усещане за хумор и създаването му. Всички са много навъсени или нещо им е много драматично. Алек Попов, светла му памет и на него. В един момент тези хумористични редици просто оредяха рязко. Този жанр е най-реактивният, най-социалният. Ако нямаме добри хумористи, везната се накланя на една страна“, коментира Христов.
Предстоеше и другата част от събитието. Режисьорът на документалния филм „Гео Милев в лабиринта на времето“ Костадин Бонев се обърна към присъстващите: „Благодаря за поканата на „Пловдив чете“. Това е най-нетрадиционното представяне на Христо Карастоянов. Виждал съм неговите карикатури, но никога вкупом. Той наистина имаше диво чувство за хумор, абсолютно неповторимо в това отношение. Аз смятам, че ние все повече ще си даваме сметка колко голямо е неговото творчество и колко е голяма ролята му в българската литература. Той беше много трудолюбив. Мисля, че почти няма писател в последните 10 години, който да издаде три невероятни романа „Една и съща нощ“, „Кукувича прежда“ и „Послепис“ – неща, които остават в пирамидата на българската литература. Той знаеше цената си. Знаеше, че е голям, но това нещо само неговите приятели го усещаха, въпреки че Христо беше страшно открит човек. Нямаше нещо скрито-покрито при него. Всичко, което го вълнуваше, той си го казваше на всеослушание. Това беше той. Аз съм убеден, че нашата сила е в младите и перспективата на младите, която те носят и която Христо усещаше. Той се срещаше с млади хора навсякъде, и в Пловдивския университет, и аз се радвам, че пловдивчани успяха да подкрепят нашата инициатива. Във филма, освен неговите фрагменти, има и доста от романа му. Филмът се радва на небивал успех по училищата и учителите по литература и история нарушиха техните програми и го включиха. А аз съм убеден, че това формира тези млади умове на които разчитаме“, смята Костадин Бонев.
Няма да разказвам филма – потърсете го, изгледайте го, нарушете програмата си, вижте изложбата, прочетете хубава книга, срещайте се с приятели!
А аз изпращам една усмивка към небето за Христо Карастоянов.
Снимка: Ванеса Попова
