Автор: Крис Димитрова
Във времена на извънредна самота, на извънредно вглеждане в себе си Човекът е Творец.
В периода на социална изолация списание „ВИЖ!“ събра над 70 творци – художници, фотографи, дизайнери, поети, писатели и скулптори. Те издадоха специален брой, наречен Isolated Edition, а заедно с издателска къща „Жанет45“ запечатаха този така необикновен период в книгата „Когато навън е навътре“. Емоциите, които книжното тяло разгръща, можете да преживеете в пловдивската галерия АVR – Atelier Vesselin Roussev, в която на 17 септември беше и официалното и откриване. Точно тогава Мая Стефанова и Камелия Величкова – издатели на независимото издание за култура „ВИЖ!”, получиха наградата на журито за ярки постижения в областта на културата за 2020 година.
Хората прочетоха купчината с книги, която ги чакаше от няколко седмици, месеци, години, изгледаха няколко сериала, стоплиха или изстудиха взаимоотношения, твориха на воля… Някои се завърнаха към „Чумата“ на Камю и „Погнусата: на Сартр с нов поглед към фабулата, съпоставяйки я с действителността. С очи обърнати назад, но с поглед в настоящето започват и дневниците на изолацията „Когато навън е навътре“:
„Не ставай глупав! Не бъди като другите хора.
Не излизай от стаята! Сливай се с интериора,
с тапетите. Тресни вратата, барикадирай се
от хроноса, космоса, ероса, расата, вируса.“
– Йосиф Бродски
В превод на Иван Ланджев, 2020г.

На изложбата в Пловдив можете да видите творбите на художници като София Попйорданова, Десислава Белчева, Михаела Власева, писатели и поети като Георги Господинов, Надежда Радулова, Дани Радичков и Петър Чухов, творби на български скулптори и фотографи. Най-младият участник е на 13г. Този дневник на пролетта на 2020г. всъщност е дневник на човека в изолацията, всеки един от авторите има различен поглед, а събраните им гледни точки отразяват реалността. На страниците на книжното тяло и по стените на галерията се срещат се автори от различни поколения, говорещи на различни езици, живеещи различни животи… И именно в различията им ние можем да усетим социалната изолация във всичките ѝ измерения.
Нужен ли ни бе вирусът, нужна ли ни е изолацията, за да се погрижим за себе си, за да усетим потребността си да създаваме?

„В случай на извънредност
разбий стъклото тичай по стълбите
викай за помощ
Но какво му е извънредното
щъркелите си дойдоха
лисиците влизат в града
видели са вълк по̀ на юг из кварталите
дроздовете се надпреварват
да пеят в клоните
всичко цъфти
пчелите са натежали от мед
реката е пълна с риба
ябълките – с червеи
въздухът – чист
нещо
(наистина)
не е наред“
– Георги Господинов
Статията е публикувана ТУК