Снежанка Чакърова
Всичко започва от глината и в глина се превръща. Земята е окончателния край и възкресителното начало. Пръстта с многобройните си неравности се смесва с водата и животът е сътворен. Нечии ръце оформят телата ни точно по начин, по който ще се различават, но ще носят и свързващата ги основа. С думите, които помним незнайно как, ще разберем, че сме създадени, нови, но и вечни.
Когато видите корицата на книгата “Глина” по витрините в книжарниците, по рафтовете и върху дланите си, ще я познаете, но не съвсем. Ще ви напомни на нещо, което сте видели в детството си или ще ви шепне недоловимо слово.
Така започна и самото представяне на романа. Провокативната Рене Карабаш, която влезе в ролята на медиатор, нарече книгата „сгъстена материя от звезди“. Авторката пък сподели, че завършването на книгата е “сбъдването на една немечтана мечта“ и докато пишела, непрекъснато я побутвал някакъв „щастлив бяс“ и желанието да направи нешо по-голямо.
Светът, който Виктория Бешлийска създава в творбата си, е базиран на личните й познания за миналото и това, което е събрала в своята колекция от културни съкровища. Произходът на писателката е изключително интересен. Тя сподели, че семейството й е от два различни края на страната, което е довело до сблъсък между диалектите. Така тя се запознала с много специални думи, които използва и до днес, а и такива, за които се е сетила след години.
По тази причина Бешлийска съхранява наследството на българския език, неповторимите му стари изрази и рядко срещани думи в своя блог “По дирите на думите”, а по-късно и в “Глина”.
Романът е пример за сложната съвкупност от всички страни на фолклора ни. Книгата е предметът на синкретичното изкуство, породено от българското самосъзнание. Без много грижа то дава обилен плод, който, ако е запазен, е безценен.
Историята е вдъхновена от българска легенда за грънчари от село Бусинци, Трънско, които през XVII век успяват чрез своята майсторска хитрост да получат позволението на султана да търгуват навсякъде в Османската империя. Още тук сме обгърнати от усещане за принадлежност към родното, сякаш ние самите сме постигнали този успех. Но романът не се шегува с патриотизма на читателите, не го използва като средство за лесен разказ, а го вплита в редовете си като шевица.
Религията и думите не са едностранни в “Глина”. Езическото в старите обичаи и християнското в канона се обединяват и разделят, танцувайки безкраен танц. Думите имат неимоверна тежест в миналото, настоящето и бъдещето, въпреки че не са веществени. Авторката акцентира върху важността на значението на думите като използва имена, измислени от стари думи или с характерен символ в тях – Жара, Велико. Двойственият характер на тези части от нашето наследство позволяват на Бешлийска да пренареди виждането ни относно изградените морални ценности и човешките отношения. Познатият ни мотив за вграждането на душата също е разгледан по нестандартен начин – като акт между майстора и творението му, в което вдъхва душата на любимата си. Този нов прочит на Виктория Бешлийска превръща обичайното в иновация.
Любовта, утехата, семейството, но и семейната травма, споменът и забравата, проклятието, словото и силните усещания са в основата както на произведението, така и на живота. Чрез “Глина” Бешлийска се спира на един недоизказан въпрос в българската народопсихология: Какво се случва, когато най-близките ни предадат вековен твоар, който не можем да носим? Клетвата в книгата заменя множеството други имена, които можем да дадем на подобно бреме. То застига с главоломна сила поколенията след нас, виновните без вина, заради допусната от нас или прадедите ни грешка. Кръгът се затваря и повторението преминава “през земята, през кръвта и през думата”.
“Глина” на Виктория Бешлийска привлича. Тя е митична, красива, изпълнена е с разтърсващи сцени, които контрастират с малките детайли в абзаците на други страници. “Глина” ни дарява родолюбието по начин, по който всеки да достигне до него собственоръчно, а не го налага. Книгата пита, разказва, говори, пее, плаче на своя език и се слива с онзи читател, който желае да го разбере.
Фестивалът „Пловдив чете“ – 2022 се реализира с финансовата подкрепа на Община Пловдив и е част от културния календар на града.
