Николина Михайлова
В понеделник вечер Bee Bop Café приюти една вълнуваща среща между Мартин Колев, обичан и познат на широката публика с поредицата си „Софийски магьосници“ (изд. „Сиела“) и Мартин Касабов, автор на „Когато великани ходеха по земята“ и „Момчето, което завърза Луната за Земята“ (изд. „Жанет 45“).
Тема на разговора между двамата беше новият сборник с разкази на Мартин Колев ‒„Рижият котарак“ (изд. „Сиела“). Този сборник значително се различава от предишните творби на писателя и показва готовността му да работи в различни посоки. Мартин Колев сподели, че някои от разказите е писал или започвал преди 10 години. Тоест тук намираме преработено и систематизирано това, което винаги сме си мечтали ‒ скритите, недовършени истории, събирани с години в папките на компютъра на един писател. По същия начин се раждат всъщност и „12 странстващи разказа“ на Г. Г. Маркес.
Динамиката между двамата писатели ‒ Мартин и Мартин – на сцената на Bee Bop Café беше завладяваща, което създаде една приятна атмосфера и динамична дискусия, минаваща през много теми, текстове и жанрове. Отправна точка беше първият разказ в книгата, посветен на мартениците и по-скоро на това как една традиция постепенно се превръща в бизнес, което е породило и справедливия гняв на автора.
Заглавието на книгата „Рижият котарак“ е по едноименен разказ от книгата, базиран на истинска история. Като една типична котка, този риж котарак се прокрадва през целия сборник и е своеобразна свързваща нишка между отделните истории, които иначе на пръв поглед може и да нямат нищо общо. В сборника можете да намерите и научнофантастичен разказ („Монета“), вдъхновен от класиците в жанра като Станислав Лем и правещ лек реверанс към тях.
Мартин Колев разказа, че най-дългият разказ в сборника, „Безплатно бренди“, е бил подготвян преди години за антология, в която авторът е бил поканен да се включи. Тъй като имало определени изисквания за обема на текста, това обяснява и защо този текст е дълъг почти колкото повест.
Литературните търсения на Мартин Колев обаче не се изчерпват само с писането. Той също така е и редактор, и води обучения по творческо писане в различни формати. Причината да започне да преподава е, че той самият като тийнейджър е посещавал такива обучения и това му е помогнало да започне писателската си кариера.
На срещата присъстваше и друга млада авторка от Пловдив ‒ Яна Панова, на чийто сборник със стихотворения и разкази, „Мигове по детските ми пръсти“, Мартин Колев е редактор. Книгата е на издателство „Либра Скорп“ и е афилиирана към Националния литературен конкурс „Петя Дубарова“, на който Яна е отличавана три пъти.
По образование Мартин е психолог, което неминуемо се отразява в изграждането на неговите текстове, а отскоро е и доктор по литература. Докторантурата му по следосвобожденска литература обаче има по-малко влияние върху темите, по които работи като писател. Докторската му дисертация пък е посветена на Матвей Вътев, за когото той каза, че е имал толкова интересен живот, че рядко стигаме до това да говорим за творчеството му, а явно има какво да се каже за него. Стана ясно, че предстои и издаване на нова, осма книга на Мартин Колев, която обаче ще бъде с приказки, тъй като в момента племенничките му са на такава възраст.
В края на дискусията Красимир Лозанов от изд. „Жанет 45“ също се включи, за да сподели лични впечатления от работата си с писателя. По думите на Красимир, Мартин е рядко явление сред съвременните български автори не само със системния си, подреден и отговорен подход към работата си, но и с една трезва и обективна преценка за това коя е неговата аудитория. Както стана ясно в дискусията, все по-рядко умение е да знаеш кога твоята книга не е подходяща за някого, а и да намериш смелостта да го кажеш.
Във връзка със силата да не преставаш да твориш на фона на всички разсейвания, които предлага модерният свят, Мартин Колев сподели колко го е вдъхновило нещо, което казват за Смирненски ‒ че е пишел като на шега, на един дъх, навсякъде. Поради това, въпреки че все още няма огромно писателско бюро и библиотека като за корица, Мартин, припомняйки си, че добрият писател трябва да може да твори навсякъде, намира сили и вдъхновение да пише там, където е.
Всеобхватната личност и таланти на Мартин Колев направиха срещата с него богата и стойностна. По всичко личи, че от него могат да се очакват много и различни литературни преживявания, но засега подарете си най-новото ‒ „Рижият котарак“.
Снимки: Владислав Христов
