Райна Кацарова
В Студио 1 на Радио Пловдив Цветомила Димитрова от издателство „Лемур“ даде начало на разговора между Ина Иванова и Рада Ганкова – преводачката на забележителния бразилски роман „Торто арадо“, чийто автор Итамар Виейра Жуниор е сраняван с Жоржи Амаду и който беше включен в краткия списък за наградата International Booker prize 2024.
Самата Рада беше олицетворение и посланик на този по-различен и екзотичен свят. Тя почерпи присъстващите с бонбони и остави незабравимо впечатление със стилната си визия, решена в свежи цветове. А обувките ѝ бяха просто зашеметяващи! Разговорът също беше завладяващ. Преводачката започна с темата за птиците. Те присъстват и в двете книги, като за някои от тях тя специално се е консултирала със специалисти орнитолози. Заради сухите научни имена се наложило да измисли своя версия на името на една птица, което разбира се, с бележки под линии пояснила. Именно звученето на португалския, испанския и френския я накарали да се обърне към латиноамериканската литература. Наложило се да прави множество проучвания – лингвистични, етнографски и изобщо да се потопи в един друг свят на различни племена, диалекти и религии пренесени от Африка. Ганкова разказа и за случката с думата ягуар, която в оригинал звучи „жагуар“ и за реката Жагуарибе – в превод Скок на ягуар. Жагуарибе – Jaguaribe е име на река в Сеара, там където се развива действието на романа „Ирасема“. Реката дължи името си на многото ягуари, които живеят по бреговете ѝ. За да се разбира името на реката, Рада умишлено е написала в текста жагуар, вместо популярното у нас ягуар. Разговорът продължава за бележките под линия и за красотата на думите, която не трябва да страда при превода. Затова тя провела щателно проучване сред приятелите си и за името на романа „Торто арадо“, обобщила резултатите и извоювала пред издателството то да остане в оригинал.
Рада Ганкова е преводач и на романа „Шепотът на пчелите“ на София Сеговия. С него тя влиза в ролята на букскаут. Буквално извървява дълъг път, за да се срещне с физическото тяло на книгата в оригинал чак в Мексико, и то чрез покупка онлайн. Рада сподели с присъстващите какъв късмет имаме с достъпа до книги и цените им, и как в други части на света процентът на неграмотни хора е ужасяващо висок. Не липсваха и строго литературни диалози с присъстващите в студиото, най-вече по темата за магическия реализъм. Споменати бяха книги като „Хагабула“ и „Ирасема“.
Певицата Мирослава Кацарова също се включи в разговора и разказа накратко за опита си в латино-джаза, като сподели колко важно за нея е било да научи езика, на който пее. В течение на разговора разбрахме, че в Бразилия звуците са други, цветовете са много по-ярки, а мисленето е различно. Плодовете също – всеки ден можеш да ядеш различен плод и той да е непознат. Рада разказа за многото племена, които живеят в Мексико и Бразилия, за това в каква връзка са с природата и божествата си. Колко далече са от материализма и как очакванията им са различни от нашите. Говорихме си с Рада за корицата на „Торто арадо“ – колко е красива, и за предстоящото представяне на своеобразното продължение на романа, който, според нея, ще е още по-хубаво. Преводачът загатна, че е направено по прототип на творение на много известна бразилка, но не издаде цялата тайната. Не мина и без разговор за цветни дрехи и бижута.
Попитах Рада за хората, чиято литература превежда:
-Те по-щастливи ли са от нас?
-Да, защото тяхното светоусещане е по-различно. Те нямат проблемите, които имаме ние. За тях е важно дали са успели да се поклонят на своя бог сутринта. Да пуснат едно цвете във водата за Богинята на водата ги прави щастливи. Нашите проблеми са битови, а техните – духовни. И затова животът им е с друго усещане и е по-щастлив.
Може да звучи клиширано, но всяка книга си е отделен свят. Разтвори корицата и влез в него!
Споделяй какво четеш! /Намигам на групата./
Снимки: Владислав Христов
