“ПОЕТИЧНИЯТ АРТЕФАКТ” на ГЕОРГИ БОРИСОВ

Станислава Лопатарева

Ден след тържественото откриване на литературният фестивал “Пловдив чете 2021 г, имаме удоволствието да се насладим на уникална поетична вечер. Срещата ни с Георги Борисов, един от най-стойностните български поети, носител на тазгодишната голяма награда за поезия “Орфеев венец” (за високи постижения в съвременната поезия на България, връчвана в Пловдив), се случи в постоянната експозиция на галерия “Енчо Пиронков”. Публиката трябваше да се приюти в двора на галерията, но дъждът все пак решава да покаже своята власт, променяйки обстановката на събитието. Но така, като че ли срещата доби още по-стойностно значение.

Бисерна среща, такава, каквато рядко се случва в днешно време. Замислена да представи най-новата поетична книга на Георги Борисов – “Излизане от съня”, модераторката Гергина Кръстева с характерния си пълен, но никак излишен разказ, ни преведе през годините на цялото творчество на автора. Заобиколени от внушителните по своя мащаб картини на пловдивския художник Енчо Пиронков и отблясъка на черния роял, Кръстева ни напомни за книгите на поета: първата – “По пладне някъде в началото” 1977 ( даваща заявка чрез себе си, че оттук тръгва една смела поезия, “зачупваща “и “разбиваща” дотогавашния мит за соцпоезия в онези години). И така се раждат: “Пришълецът” ’92, “Живият бог” ’97, “Картаген” 2000, “Точно в три” 08. Всяка една допълваща предшестващата и включваща, нови, надграждащи емоции.

“ИЗЛИЗАНЕ ОТ СЪНЯ” се явява, като антология, “орфикова” поезия, по думите на Кръстева. След увлекателния анализ на творчеството на Борисов, думата взе самият автор. И магията се случи. Разказващ за себе си и своето творчество, темите, за които обича да пише – Любовта, Старостта и Смъртта, той ни потопи в своята “съкровищница”. Родом от Казанлък, сякаш самият е археолог, откриващ “заровеното имане” на родното. Свидетел на откриването на “Голямата Косматка” от професор Китов, той ни поднася по свой стойностен начин “златните си рожби” (стихове, от които не се отрича- както някои негови “братя по перо”, под една или друга форма забравят). Стиховете, които той самият рецитира с такава любов, че ни накара да разберем, как може да се “опитоми”дори смъртта, тази така особена тема.

Приятно ни бе да чуем и едно стихотворение за любовта, елегантно и с доза смях, поднесено в дует с брата на поета.

Не усетихме как отлетяха минутите с този “топъл” и сладкодумен човек и поет – Георги Борисов. Но думите му ще запомним: “Талантът е добър, когато има Характер.” И “Тези стихове не съм ги редил. Нареди ги времето.” Пожелаваме му да продължава да реди стиховете на времето. Благодарим за “Излизането от съня”, Георги Борисов.

Приятно четене.

Снимки: Владислав Христов, Станислава Лопатарева