автор: Райна Кацарова
Тази година, за приятелите на хубавите книги, нощта пред 24 май, май беше вълшебна. И незабравима.
Случи се така, че този вторник в Петното на Роршах, в Литературния салон Spirt and Spirit имаше двойно повече хора. Вместо един, гостуваха двама автори. Книгите бяха две и емоциите се умножиха по две.
Гергана Георгиева – динамото задвижващо Пловдив чете, ловко овладя ситуацията и даде начало на събитието. То започна с изпълнение на китара. Залата притихна, за да чуе изпълнението на Симо Ганев – възпитаник на Милен Димитров. След заслужените аплодисменти за младия китарист, на сцената зае място Валентин Станков, за да представи своята книга „Живот в едно пътешествие“. Той маркира съвсем накратко как се е породила идеята за неговото почти околосветско пътешествие „на стоп“ до Камбоджа, където го очаквала любимата му с двете си деца. Веднага предложи на присъстващите да му задават всякакви въпроси и така непринудено и в свободен стил разказа за страните, през които е преминал, за премеждията и страховете, които е преодолял. Авторът артистично зачете от своята книга, което веднага потвърди, че тя е написана на жив и непресторен език, а случките са украсени в цялата палитра на човешки отношения, разгърнати от преминаването през страни като Грузия, Армения, Дубай, Иран, Индия, Мианмар и Тайланд. Всичко това се случваше под нежния и екзотичен звук на, непознатия за множеството, музикален инструмент наречен handpan.
Последва още едно мило и талантливо включване на чаровна малка китаристка с красивото име Дея Дамянова, тръгнала по стъпките или по-добре казано, по нотите, на своя преподавател Милен.
И така настъпи моментът, в който своите места заеха водещия на срещата Радослав Иванов и писателят Иво Георгиев – автор на романа „Дин Ден“, публикуван от издателство „Сиела“. Радо представи Иво като поет, писател, автор на песни и изобщо човек с разностранни интереси и таланти. Описа го като пътешественик и познавач на Родопите, свидетелство за което е книгата му „Мистичните Родопи – Родописи от душата на планината“ . Иво разказва, за срещите с хората на Родопа планина, за родопския дзен, намерен от бай Ибрям в село Сладкодум, състоящ се от една и съща гледка, стол и пътека, която води до този стол. Сравнява това с поезия.
Радо насочва разговора към „Дин Ден“.
– Роман за детството. Не е за деца. – бърза да уточни Иво.
Дин Ден се казва главния герой, от името, на който, и на чийто детски език, наситен на „обръщанки“ е написана книгата. Постепенно разбираме, че става дума за живота на две групи деца, съществуващи в затворена за външния свят детска градина, разделени по етнически признак. С тях се провежда психо–социален експеримент от някакво НПО, което е спечелило проект. Разбираме това обаче постепенно и през очите и ушите на децата, през една дупка в стената, съвсем случайно. Истински трилър. Иво Георгиев споделя, как е чел и е правил проучвания за подобни антихуманни експерименти в миналото. Неколцина присъстващи също се включват в дискусията с въпроси относно тези зловещи проучвания и изказват собствените си впечатления от това, което са чували и чели по въпроса. Радослав Иванов специално отдава внимание на езика на книгата – богат на измислени, преобърнати думи, такива, каквито, може да роди само детското съзнание. Затова и случките са описани колоритно, веселото е по-весело, тъжното е по-тъжно, „отделностите“ са големи, ахилесовите пети са по-уязвими или пък на подмишниците, родолюбието е в тихите геройства, Троянската война, Одисеята, Ботев и Левски се сливат в едно и… да не забравяме музиката, представена от акордеони, кларинет и тъпан.
Идеята и процеса по създаването на книгата, Иво сравнява с растителните конкреции, които се образуват върху съвсем малка органична частичка с течение на времето. Добавя, че е записвал и някои дребни неща, казани или направени от синовете му, и ги е използвал.
Радо прочете едно старо стихотворение на Иво. Иво се учуди къде го е намерил! И така до края на срещата, подобно на героите на романа, откривахме нови и нови неща за детството, за лошите възрастни, сред които, винаги една добра леля Лили, за децата философи и за това как на края да се хилиш и да плачеш едновременно.
Имаше още много въпроси, автографи, снимки и подаръци. Иво беше „отвлечен“ от приятелите си из дебрите на Пловдив.
Всички присъстващи в „Петното“ усетиха, как писаното слово сближава и прави препятствията малки и преодолими, а живота хубав и разнообразен.
Нощта срещу 24 май, май наистина беше вълшебна. И незабравима.
Долетя новината : Букър за „Времеубежище“ на Георги Господинов и превода на Анджела Родел!
Е, как да не чете човек!
Как да не пише!
