Райна Кацарова
Поезия и любов витаеха в последния ден на „Пловдив чете“. „Път на младите”, с този надслов откритата сцена за изкуство и култура Австрийски павилион FLUCA приюти редица млади поети обединени от редакторската намеса на Георги Господинов. Александър Габровски с книгата “И скакалците сънуват” оформена от Иво Рафаилов и Димитър Ганев с “Все повече ми харесва да се разхождам сам”, чийто художник е Христо Гочев. Провокативни и обещаващи заглавия, както ги определи самият Господинов и се нарече „щастливият им редактор“. От прочетените стихове атмосферата леко се сгъстява, защото те пораждат дълбоки чувства и размисли. После присъстващите се раздвижват, за да вземат автографи и сцената да се подготви за следващите участници. С тях за поезията им разговаря Иван Ланджев, който е редактор на книгата “Навици” на Габриела Манова, оформена отново от Иво Рафаилов.
Поетичната книга на Лилия Йовнова е “ Кураж сърце ” с редактор Марин Бодаков, а художественото оформление и корицата са на Весела Карапетрова. Макар и млади, двете авторки са с признат поетичен талант и имената им вече се утвърждават на културната сцена. В същото време, те са толкова различни като стил, като начин на мислене, като внушение и лично присъствие. Въпросите и отговорите, прочетените от тях стихове повдигат още повече градусите на емоцията. Във въздуха сякаш започва да се носи някакво предчувствие. Отново идва моментът на суматоха с подписването на книгите, пожеланията и личните неща, споделени между читател и автор.
Изведнъж се чуват глъчка и ръкопляскания. Едно момче пада на колене пред своето момиче с книга в ръка. Книгата е “Навици”, момчето се казва Илия и е избрал този символичен момент от фестивала „Пловдив чете“, за да предложи брак на своята любима Ани. И тя казва “Да”! Моментът е запечатан на видео и стотици снимки от изненаданите присъстващи.
Скептиците ще кажат: „Това е нагласено!“ Да – нагласено беше! Няколко дни верни приятели на Илия му помагаха да нагласи събитието, защото, когато обичаш, си струва и да се потрудиш, да направиш следващата крачка към това, което ти диктува сърцето.
“Изкуството има смисъл, само когато е споделено”- каза малко по-рано Георги Господинов. Същото важи и за живота.
Снимки: Владислав Христов, Ванеса Попова
