Преводачът Невена Дишлиева – Кръстева отблизо
Има толкова много начини да кажеш “подай ми солта!“ и още толкова да кажеш кой кого мрази. И ето – вместо да приготвя две чаши за себе си и за Робърт, Мария приготви само една..“
Труби
Анна Велкова, стажант
Невена Дишлиева-Кръстева е родена през 1971 година в Ботевград. Превежда художествена литература от английски език. Завършила е българска филология в Софийския университет и магистърска програма по изкуствознание в Нов български университет. Сред авторите, които превежда са Джон Ъпдайк, Джоузеф Хелър, Филип Рот, Джефри Юдженидис, Зейди Смит, Джеф Дайър, Мохсин Хамид, Рейчъл Къск, Шона Сингх Болдуин, Джоан Харис и много други. За тънката материя на словото и смирението пред езика, за стълбовете към познанието и призванието на публициста и за скритите врати на превода с Невена разговаря Анна Велкова.
– Как започва един превод, има ли някакви граници за него – езикови,
смислови или чисто народопсихологични?
– Ще отговоря с думи на Капка Касабова: „Границата е място, където тъканта отънява“. Границата между оригинала и добрия превод е отъняла, но съществуваща тъкан. Преминаването от едната до другата страна изисква търпение, вслушване, разбиране, познания, труд, талант. Обич. И смирение.
– За да преведете една книга, доколко трябва да сте в синхрон с езика й, да се докосвате до нейната естетика на словото?
– За да се захвана с един превод, трябва да чувствам емоционална, културна, интелектуална близост с текста. Да усещам езика на автора, думите му да ми говорят и да ги запомням. Когато правех първите си преводи, нямах лукса да избирам, но това е необходим процес – всеки преводач трябва да остави зад гърба си немалък брой страници. Работата с текст, който ми е чужд, е мъчителна и вече не превеждам книга, ако не съм в синхрон с езика й, както казвате.
Цялото интервю вижте в КАПАНА
