Дани Радичков: Ако трябва да говорим по-критически към реалността, която ни заобикаля, аз не съм сърдит, а направо съм бесен
Проявлението на красивите неща се случва именно в несъвършенството. Не смятам, че има прекрасно съвършени неща
По време на „Пловдив чете“ имахме възможността да се срещнем с много автори, някои от които съвсем млади. Един такъв е Йордан Д. Радичков, който представи „Двеста линейки на час“. Хубавото на премиерите на новите автори е, че повечето от тях, за съжаление не всички, притежават една непринуденост и лекота на общуване, която понякога рязко изчезва след издаването на малко повечко книжни тела. Ето как Дани Радичков сам представя книгата си:
„Казвам се Йордан Димитров Радичков и съм роден през 1989 година в град София. Това е третият ми сборник с разкази. Историите, поместени в него, са писани в период на повече от година. Някои от тях видях със собствените си очи, други ми бяха разказани, а трети се родиха от впечатления от заобикалящия ме свят. Работното заглавие на ръкописа беше „Чернова на битието“. И предполагам, това е просто една чернова на света около мен, такава, каквато той сам е написал и такава, каквато аз успях да разчета. Благодаря на всеки, който реши да обърне внимание на този сборник и на въпросите, които ме вълнуват“.
Цялата статия в Капана
