Ина Иванова: Има нужда да спрем и да останем в благословена тишина

„Нещата, за които мълчим“ – крехко, нежно, но съдържащо сила заглавие. Такава е сякаш и самата книга. Кога е писана тя, как, къде, в какво състояние на духа и успя ли да събереш достатъчно?

Книгата съдържа текстове, писани в последните 4-5 години, читателите често не подозират, но процеса на събиране и редактиране на стихотворенията, последвалото им подреждане в книжно тяло, създаването на подходяща корица и отпечатването често изискват поне една календарна година. В някакъв смисъл тази книга идваше на глътки към мен в годините, в които поради локдауна ние заживяхме в един различен свят. За мен беше период на мъчително вглеждане как ограничаването на базови свободи повлиява на човека, на мисленето му. Но също така – и на издирване на светлите пространства, на обичта и чистата радост. На утешителното усещане, че сме малки.

Работите заедно, ако може така да се каже – редактор на книгата е Аксиния Михайлова, друга моя изключително любима писателка, носител на Френската награда за поезия „Аполинер“. Какво научихте една за друга, какво си предадохте като писателски опит?

Аз научих, че има дума, през която – като през непредпазливо отворена врата – може да изтече енергията, топлината на едно стихотворение. И научих да не се боя да оставям най-болезнените топоси голи и незащитени. Тук ми се иска и да споделя едно стихотворение на Аксиния Михайлова, „Човешката милост”. Намерете го и си подарете няколко минути с него.

Имаме ли нужда да бъдем малко по-притихнали по-често, да наблюдаваме, да съзерцаваме в този шумен свят, тревожен, бързащ? Малко да помълчаваме?

Да, има нужда да спрем и да останем в благословена тишина. Или да оставим неизречимото, трансцендентното ако щете, да ни достигне, да ни досегне. А понякога е достатъчно просто да сме тактични, да премълчим.

Гроздан Илков-Графа – илюстрация, Иво Рафаилов – оформление. Направили са книгата притегателна, как избра да работиш с тях?

И двамата са артисти от висока проба. Те интерпретират света по свой начин и техният визуален език добре си говори с моите текстове. Иво Рафаилов освен оформител и фотограф, е и поет, бях щастлива, когато от издателство „Жанет 45” ми предложиха да работя с него. Гроздан Илков-Графа абсолютно безкористно и приятелски подари една своя риба за илюстрация. Говорили сме много за малките парчета, от които е направен големият свят на идеите, за човешкото мерило.

Как се появи тази поема в края на книгата, тя сякаш слага един много силен финален акорд преди да се спуснат завесите, наистина е впечатляващ завършек?

Всичко се е случвало многократно на тази земя и нищо не може всецяло да бъде разказано на идващите след нас. Може би в това е красотата на живота. Мисля, че поемата е и за това.

Ако трябва тези дни да изберем едно стихотворение, нещо, което ти пасва на януари 2023, да кажем, кое ще е то?

* * *

Скръбта влиза в живота ти

гола като новородено,

чиста като хирургически срез,

затваряш очи, не знаеш друг начин

да я направиш незабележима,

криеш я в тялото си – малка рибка,

която не умее да е невидима,

тя е Йона, ти си китът,

историята е библейска, казваш си,

но от това не боли по-малко.

Само неясните очертания

на тялото ѝ предизвестяват:

излиза вятър, стой в себе си.

Книгата е финансирана от община Пловдив по Компонент 4 „Произведения на пловдивски писатели и важни за града издания

За автора:

Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии” (изд. „Арс”, 2009), „Името на неделята” (изд. „Жанет-45”, 2012) и „Летящ акордеон” (изд. „Жанет-45, 2014), романа „Кар танеси” (електронна книга) и стихосбирките „малки букви” (изд. „Жанет-45”, 2016), „Криле от папиемаше” (изд. „Жанет-45”, 2019) и „Нещата, за които мълчим” (изд. „Жанет-45”, 2022). Публикувала е текстове в сп. „Съвременник”, „Литературен вестник”, сп. „Страница”, сп. „Глоси”, сп. „НО поезия”, сп. „DIVA!”, сп. „Нула32”, в множество електронни издания, както и в сборниците „Друга вода”, „6+” и „Бащите не си отиват”. Носител на национални награди. Редактор е на художествена литература. Нейни текстове са превеждани на английски, руски, испански, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.