Варужан Восганян (Румъния) представя книгата си „Децата на войната“

Арменски културен дом „Сурп Кеворк“

Издателство „Парадокс“

Варужан Восганян (Румъния) представя книгата си „Децата на войната“

Със специалното участието на автора.

ВАРУЖАН ВОСГАНЯН (1958) е румънски политик, икономист, есеист и поет с арменски произход. Два пъти министър на икономиката на Румъния (2006–2008 г., 2012—2013 г.), председател на Арменското дружество в Румъния (1990 – ) и и първи заместник-председател на Съюза на румънските писатели; понастоящем депутат. Завършва Търговския факултет на Академията за икономически изследвания и Математическия факултет на Букурещкия университет (1991) и придобива докторска степен по
икономика (1998). Говори арменски, английски, френски, италиански и испански.
Восганян е един от най-изтъкнатите представители на съвременната румънска литература и вече добре познат на българските читатели. Автор е на няколко стихосбирки и два сборника с новели. След „Прошепната книга“ – роман, преведен на повече от 20 езика и удостоен с множество награди в Румъния и по целия свят – „Децата на войната“ е вторият роман на Варужан Восганян, който излиза през 2016 и печели възторжените отзиви на критиката и читателската публика.

„Децата на войната“

Едно писмо с колкото изненадващо, толкова и вълнуващо съдържание отваря за Матей Висарион травмите от миналото. Едно пътуване към себе си – в което палачите и жертвите, безразсъдството и мъдростта, загадките и изповедите, носталгията и надеждата се смесват в поредица от събития, които приковават вниманието на читателя до последната страница – , което ни подсказва, че ако раните не се отворят повторно, никога няма да бъдат излекувани.

Висарион („Немчугата“) е о.з. генерал от Секуритате, незаконен син на немски войник, пребивавал за кратко в Румъния по пътя към

Източния фронт. През годините периодически получава писма от баща си, който по някакъв начин е узнал за съществуването му.

Романът започва с получаването на поредното писмо, което този път се оказва разменено: става ясно, че немският войник има и друг син, който свири на виолончело и живее в къща до гарата с ангел на фасадата.

Така започва издирването на брата, на фона на което се смесват спомените на Матей, но и реални събития от историята на следвоенна Румъния: Протестите в Брашов през 1987 г,. декемврийските събития от 1989 г.(Революцията), и протестът на Румънската полиция през 2010 г. Матей взема пряко участие във всички тези митинги: потушава протеста в Брашов, координира действията на Секуритате през декември 1989 г. и, вече пенсионер, ръководи и инструктира своя екип през 2010 г.

(Това е прословутият протест, по време на който полицаите окупират Президентския дворец, започват да хвърлят фуражките си през оградата и да скандират, че Президентът е „долен помияр“.)

Ярките персонажи и мащабното действие, обхващащо целия период на следвоенна Румъния, правят така, че по един или друг начин читателят открива себе си в героите и обстоятелствата, при които те са принудени да действат или да се отдадат на комично-горчиви размисли. С мощните изразни средства на литературата романът допълва двусмислената, изпълнена с противоречия и при всички положения недоразказана история на румънския комунизъм и посткомунизъм.