За изследването „Балканският човек XІV-ХVІІ век“ в три тома от Йордан Велчев

13.00 – Културен център „Тракарт“

Издателство „Жанет 45“:

За изследването „Балканският човек XІV-ХVІІ век“ в три тома от Йордан Велчев

Един издател има шанс да публикува такава книга веднъж на 50 години.” (Божана Апостолова)
• „Книгата „Балканският човек“ е голяма планина“; „Това е книга на паметта“ (по Александър Секулов).
• В „Балканският човек“ с една скрупульозна изследователска добросъвестност авторът разглежда всичко онова, което е формирало Балканите и балканците, в частност България и българите. (по Митко Новков).
• „Никъде книгата не си позволява анализи, не се намесва в идеологизирани спорове. Само чинно изрежда видовете стоки по пазарищата (седла, дрехи, кинкалерия, кожени торби, соколи, аби, подправки, роби) или хората, които участват в направата на една книга“. (Зорница Христова)
• Първият том е невероятнен, на нивото на Бродел – без преувеличение! (Николай Слатински)
• Забележителната книга на Йордан Велчев за балканският човек в следването на традициите на прочутата френска школа “Анали” е категорично доказателство, че историята не представлява нищо друго, освен повествование, тоест разказ. (проф. дфн Светлозар Игов)

Йордан Велчев е роден в Пловдив през 1949 година. Писател и поет. Завършва история във Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий“. Работил е като главен художествен ръководител на Регионален телевизионен център – Пловдив и като редактор на списание „Военно-исторически сборник“ към “Военно издателство” – София.

Пише поезия, есеистика, автор е на изследвания върху взаимоотношенията на цивилизациите в контекста Изток – Запад, на сценарии за документални филми.
Дебютира със стихосбирката „Римски стадион” (1979), последвана от книгите „Старият Пловдив” (есе, 1983); “Нощна азбука” (стихове, 1984); “Анонимни жития” (историко-есеистична книга за личностите на Възраджането през първата половина на ХІХ век, 1987) –литературната награда “Светлоструй”; “Аркада” (стихове, 1993); “Милиони малки убийства” (поезия в проза и есета, 1997); “Сияе” (стихове, 1999) – годишна награда на Сдружението на български писатели за книга на годината.
През 2005 г. излиза от печат фундаменталният му труд в седем книги “Градът или Между Изтока и Запада ХІV – ХVІІ век”, в който чрез историята на балканския имперски град (Пловдив) изследва човека на Изтока и Запада в съвкупността от историите на различни, но съществуващи заедно в единен свят народи, религии, езици и култури през столетията от ХІV в. до началото на разрива между източния и западния тип цивилизации. За тази своя книга получава националната награда “Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура – раздел Хуманитаристика, повторно годишната награда на Сдружението на български писатели за книга на годината, литературната награда “Пловдив” и почетния знак на град Пловдив.
Негови стихове са превеждани на английски, немски, португалски, унгарски, сърбохърватски и руски език.
Живее в родния си Пловдив.

За книгата
„Балканският човек XIV–XVII век” съдържа общо седем книги с многобройни илюстрации, над 7000 бележки и стотици обяснения под линия. Книгата е глобален по своите мащаби мега текст, който по изключително модерен начин и през призмата на световната история разказва в подробности кръстопътната общобалканска и в частност българска съдба от последните 2000 години.
Историята в непрекъснатата смяна на времена и епохи е субективирна до най-малки подробности от гледната точка на очевидците на събитията в “междинната земя” на Изтока и Запада, Балканите, от годините на раждането на балканския тип човек – през пребиваването му в една или друга империя – до характеристиките му в съвременния свят на дълбоко нарушено единство. В невероятната смесица на цивилизации, религии и култури са възкресени хиляди имена на мъртви вече хора с биографиите им, изплували от много стотици забравени книги и летописи. Градът е Пловдив, но това е и всеки балкански град от онова хилядолетно време. Както и всеки друг град въобще в пределите на източния или западен тип цивилизация. Зададени са траектории – от и към града, в дълбочинни пътища, които отварят човека на града към останалия свят в неговата цялост. Книгата задава много въпроси и дава своите отговори: Кои сме ние?; Защо сме такива, каквито сме?; Какви ще бъдем?…, като прави това в неспирен диалог с миналото и с настоящето, за да имаме бъдеще. .
“Ако Балканите не бяха нещо повече от ужас, защо, когато ги напускаме и тръгваме към тази част на света, защо усещаме нещо като пропадане – едно възхитително пропадане, наистина – като в бездна.” Емил Чоран