Доц. д-р Борис Минков е литературен историк и критик, роден в София на 20 януари 1971 година. Завършва немска гимназия и Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Доктор по сравнително литературознание с тема на дисертацията върху новелата у Брох и Цвайг. Научен сътрудник в Института за литература на БАН (1998 – 2013). Доцент по западноевропейска литература в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ (от 2013). Гост-преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, преподавател по Теория на фотографията; История на киното; Фотографско изкуство; Теория на пластичните изкуства в АМТИИ Пловдив, преподава и във Фридрих-Шилер-университет в Йена. Лектор по български език, литература и култура в Хумболтовия университет в Берлин (2009 – 2013).
Редактор и издател на литературното списание „Страница“. Там води и литературно-критическа рубрика от 1997 година. Редактор на поредицата за дебютна проза „Гамбити“ на ИК „Жанет 45“.
Борис Минков е автор на книгите “Новелата. Между статута и статуса на сокола” (литературна история, 2005); “И нова, и българска” (сборник критика за българската белетристика от 90-те години, 2003); “Животът в очакване на портокаловата топка” (роман, 2001); “Ловци на балади” (сборник разкази, 1999), „Град – междинни полета“ (академично изследване, 2011), „Презапис или Другият куфар в Берлин“ (роман, 2013).
Носител на Награда „Марин Дринов“ за млад учен до 35 години на БАН за книгата „И нова, и българска“ (2004). Председател на УС на Сдружение „Литературна къща“.
