Едвин Сугарев е български поет, общественик и политик. Роден е на 27.12.1953 година София. Завършва българска филология в Софийския университет през 1978. През 1985 г. защитава докторат на тема „Българската литература след Първата световна война и немският експресионизъм (мирогледни и стилистични паралели)“. Научен сътрудник в Института за литература между 1986 – 1990 г, като междувременно преподава нова българска литература в СУ (1987) и води лекции върху българския експресионизъм в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ (1988). През 1989 г. става редактор на литературния самиздатски алманах „Мост“. През 1990 г. влиза в редколегията на сп. „Литературна мисъл“, и също е редактор на „Литературен вестник“ от 1991 до 1996 и от 2003 до днес. От 2002 г. е научен сътрудник в Института за литература при БАН. През 2008 г. защитава докторат на тема „Александър Вутимски – паралелни прочити“. През 2010 г., в несъгласие с начина на реформиране в БАН, напуска и става преподавател в НБУ. Член на редколегията на „Българистика Nuova“ – годишник на департамент Нова българистика към НБУ. Дейността си на литератор и поет Сугарев съвместява с обществена и политическа дейност. През 2023 прави подкаст за войната в Украйна. Има издадени 27 стихосбирки, 4 научни монографии и сборници и един роман.
2004 – Наградата „Развитие“ за ръкопис на роман
2007 – Специална награда от конкурса „Биньо Иванов“
2010 – Номинация за националната награда за поезия „Иван Николов“ за стихосбирката „Стихове от Камен бряг“
2014 – Номинация в националния конкурс „Христо Фотев“