Георги Борисов

Георги Борисов е роден на 17 юли 1950 г. в София. Завършил е Френска езикова гимназия в София (1969) и Литературния институт „М. Горки“ в Москва (1974). Работил е като редактор във в. „Литературен фронт“ (1976-1981) и зав. отдел „Документална и художествена литература“ в „Профиздат“ (1986-1989). От създаването на сп. „Факел“ (1981) е негов заместник-главен редактор, а от 1990 и главен редактор. Основател и директор на издателствата „Факел“ (1991-1995) и „Факел експрес“ (1995). Автор е на поетичните книги „По пладне някъде в началото“ (1977), „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986; 2004), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000). Превеждал е руски, френски и американски поети. Негови стихове са включвани в почти всички представителни антологии на българската поезия в САЩ, Великобритания, Германия, Русия и др. Участник в редица международни литературни срещи и фестивали, сред които „Интерлит ’82“ (Кьолн, Германия), общоевропейската писателска среща „Литературен експрес 2000“, Международните поетични празници в Струга (2003), Дунавската конференция за изкуство и култура (2003). Носител е на наградата „Владимир Башев“ за най-добра първа стихосбирка (1977), на литературната награда за поезия на в. „Труд“ (1999) и на наградата „Иван Николов“ за най-добра поетична книга (2001). През 2009 става първият носител на националната награда Милош Зяпков за най-добра книга. През 2008 Федералната агенция по печата и масовите комуникации на Русия го удостоява с юбилейния медал Петър I, а през 2013 получава наградата на Министерството на културата Златен век. Лауреат е на международната награда Русская премия за „принос в съхраняването и развитието на традициите на руската култура извън пределите на Руската федерация“ (2015). От 2004 г. е член на българския ПЕН-клуб. Дебютната му поетическа книга „По пладне някъде в началото“ (1977) взривява конвенционалното мислене и е възторжено приета не само от модерната критика, но и от поетическото крило на по-младата литературна аудитория. Следват книгите  „Оставете човека“ (1981), „Врати“ (1986), „Пришълец“ (1992), „Живият бог“ (1997), „Картаген“ (2000), „Точно в три“ (2008), „Какво ми каза свободата / Что мне сказала свобода“ (2012, Москва), „Нищо“ (2015), „И замирисва на море“ (2019). Най-новата му книга е „Хиатус“, написана заедно с Анатолий Корольов.