fbpx

Маргарита Петкова

Маргарита Петкова завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1979). Работи като коректор в издателство „Медицина и физкултура“ (1980–1981) и като редактор в литературен алманах „Мизия“ (1983–1988) и издателствата „Христо Ботев“ (1996–1999) и „Захари Стоянов“ (2008–2011). От 2011 е член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура“ при Министерството на културата.

През 2013–2014 излизат двете части на стихосбирката „Абсурдни времена“ в съавторство с Добромир Банев. В този поетичен експеримент се сблъскват и допълват двата гласа: женският – разпилян, стихиен и необуздан; мъжкият – подреден, логичен, уравновесен. През 2017 по едноименната книга на поетите е направен спектакъл, в който тяхната поезия оживява в изпълнение на Нона Йотова и Петър Антонов. В последната си книга „Тъй рече Виктор“ (2018) Петкова навлиза в темите за живота и смъртта, за доброто и злото. Това е най-проникновената откъм философска образност книга, засягаща универсалните теми за съществуването, за мястото на човека не само в собственото му битие, но и в един свят, в който своеволията и нарушаването на пространството на другия (физическо и емоционално) се регулират, получават възмездие от по-висши от човека сили. Автор на мюзикъли за ансамбли, на мюзикъла „Неизпетите песни“, в сътрудничество с „НЛО“ и др.

Маргарита Петкова е носител на националните награди Цветан Спасов (1984), Южна пролет (1984), Христо Ботев (1996), Изворът на белоногата (2002), Димчо Дебелянов (за цялостен принос, 2007), Златна амфора (2009), Носител на просветата (2016); на Годишната награда на Съюза на българските писатели (1997, 2007). Има официален почетен статут на експерт с висок престиж и обществено признание в областта на културата и значка Златна книга за принос към развитието на българската култура от Съвета на европейската и научна общност (2011). Печели Голямата награда в Международния поетически конкурс „Лирични гласове“ (София, 2012).

Преводач от руски на стихове на Марина Цветаева, Анна Ахматова, Андрей Вознесенски и др.  Нейни произведения са превеждани на почти всички европейски езици