Иван Станков е роден на 30 ноември 1956 г. в с. Гомотарци, Видинско. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ (1983). Две години работи като учител, а през 1985 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, където преподава и до днес. През 1995 г. защитава докторска дисертация на тема „Разказът за деца и юноши в периода между двете световни войни“, а през 2010 г. и втора, голяма дисертация на тема „Васил Попов в идейно-естетическия контекст на своето време. Аспекти на релативизма и полифонизма“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Доцент по българска литература (след Първата световна война) (2002). Професор по Българска литература след Втората световна война (2012). Лектор по български език и литература в Букурещкия университет (2010 – 2012).
Автор е на 6 литературоведски книги, публикувал е десетки статии в научни сборници и филологически периодични издания. Обект на литературоведските му изследвания са българските автори от Христо Ботев през творците от началото на ХХ век и следвоенните поколения до множество съвременни писатели.
Иван Станков е носител на наградата за литература „Елиас Канети“ за 2021 г. връчена му за сборника с разкази „Вечерна сватба“.
