Александър Христов завършва „Българска филология“ (бакалавър), „Литература и култура“ (магистратура) и „Българска литература след Освобождението“ (докторантура) във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. В момента е асистент при катедра „Българска литература“ към същия университет. „Ако мястото е време“ (2022) е третата поетическа книга на Александър Христов – след „Крайпътна обител“ (2017) и „До първата сянка“ (2021). За дебютната е удостоен със съпътстваща награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2018). Връчени са му първи награди за поезия от различни национални конкурси: „От заник слънце озарени…“ (2020 г., Поморие), „Добромир Тонев“ (2019 г., Пловдив), „Пурпурно перо“ (2019 г., София), „Боян Пенев“ (2018 г., Шумен) и др. Носител е на отличия и за белетристика и критика. Негови стихотворения са поместени в антологии и сборници; превеждани са на английски, испански и немски език. За поета Валентин Дишев пише: „През миналата година в „Литературен вестник“ се появи възклицанието (за предходната книга на Александър Христов – „До първата сянка“): „Каква рядкост днес! Имаме пред себе си нова умна поезия…“. След „Ако мястото е време“ на всеки с достатъчно развити сетива би трябвало да е безусловно ясно, че се е появила не само нова българска умна поезия, но и поет, който безапелационно отстоява принципите си и добре знае и разбира какво прави.“
