Христо Карастоянов e роден на 22 февруари 1950 година в Тополовград. Завършва български език и литература в Пловдивския университет. През 1981 година дебютира с белетристичния сборник „Пропукан асфалт”. Автор е на 31 самостоятелни книги, като през последните 15 години е автор на издателство „Жанет 45”. Романът му „Аутопия: другият път към ада” е един от петте нови български романа, номиниран в първото издание на конкурса на фондация „Вик” (2003). Печелил е наградата на Корпорация „Развитие” за непубликуван роман („Смъртта е за предпочитане”), наградата на СБП за документалистика, („Записки по исторически наивизъм”), наградата „Златен ланец” за разказ на годината в конкурса на вестник „Труд”, наградата „Чудомир” за хумористичен разказ и други. През 2012 година в берлинското издателство „Дитрих” излиза трилогията му „Кукувича прежда”, а през декември същата година романът „Името” му донася и наградата „Хеликон”. Същата награда печели и романът „Една и съща нощ” (2014). Общо седем негови книги са номинирани за „Орлето на Хеликон”. За книгата „Една и съща нощ” Христо Карастоянов става носител на наградата „Дъбът на Пенчо” (2014) и Националната награда „Елиас Канети” (2015). В края на 2016 излиза от печат романът „Послепис”. По негови разкази е заснет игралният филм „Следвай ме” (2003) на режисьора Дочо Боджаков.
Новият роман на Христо Карастоянов „Т като Ташкент“ (Жанет 45, 2021) може да се чете като част от трилогия, която включва „Една и съща нощ“ (Жанет 45, 2014) и „Животът няма втора половина“ (Жанет 45, 2018). Същевременно той представлява и повествование, който разгръща по-общия политически контекст на събитията не само от двата романа, но и от трите книги на „Кукувича прежда“.
