Йорданка Белева е родена в Тервел. Завършва гимназия в родния си град. Придобива магистърска степен по българска филология в Шуменски университет (2001) и по библиотечен мениджмънт в УниБИТ (2010). Защитава дисертация на тема „Сравнителен анализ на парламентарните библиотеки в Европейския съюз и възможностите за единна информационна система“ (2015). Съосновател е на издателство „Versus“ заедно с Иво Рафаилов, Мария Калинова и Александър Байтошев. От 2014 е в издателския екип на сп. „Съвременник“. Членувала е в Литературен клуб „Боян Пенев“ в Шумен. Участвала е в съставителството на антологиите „За Шумен“ (2013) и „За Шумен (II)“ (2016).
Първата публикация на Йорданка Белева е стихотворението „Вятър“, отпечатано във в. „Шуменска заря“ (1998). Дебютната ѝ книга – стихосбирката „Пеньоари и ладии“ (2002) е подписана с името Дана Белева. Автор е на още две стихосбирки и на три сборника с разкази, излезли между 2011 и 2018. Сътрудничи със стихове и разкази в сп. „Съвременник“, „Страница“ и в „Литературен вестник“. Основни теми в творчеството ѝ са изтичащото време, споменът, родът, болката. Поезията ѝ се отличава с хайку елементи, мрежа от тъга на различни равнища, контрасти и нарушена идиличност. Кратките ѝ разкази са белязани с фрагментарност. Те са написани с образен език, пропит от меланхолични нотки. Персонажите им писателката изгражда през призмата на магическия реализъм и езиковата игра.
Превежда от италиански (поезия от Давиде Нота и Валентино Ронки) и македонски език (поезия от Снежана В. Спасовска, разкази от Елизабета Баковска и Оливера Кьорвезироска).
Два пъти е лауреат на националния литературен конкурс „Веселин Ханчев“ (1999, 2001), печели награда от Националния литературен конкурс по повод 150 години от рождението на Иван Вазов (2000), награда от конкурса „Яворови дни“ (2002) за цикъл стихотворения, награда „Рашко Сугарев“ (2005) за разказа „Узряване на снимката, 1928–1999 г.“ и трета награда „Йордан Радичков“ (2020) за сборника с разкази „Кедер“.
Нейни произведения са преведени на английски, арабски, италиански, испански, македонски, немски, френски, хърватски езици. Автор е на стихосбирките „Пеньоари и ладии“ (2002), „Й“ (2012) и „Пропуснатият момент“ (2017), както и на сборниците с разкази „Надморската височина на любовта“ (2011) и „Ключове“ (2015). Книгите на Йорданка Белева „Пропуснат момент“ (2017 поезия), „Кедер“ (2018 проза) и „Баба Дрямка“ (2021 детска литература) са издания на ИК „Жанет 45“.