Аксиния Михайлова е родена в Ракево, Северозападна България. Завършва френска езикова гимназия, а след това специалност „Научна информация“ в Държавния библиотекарски институт и „Българска филология“ с втора специалност „Френски език“ в Софийския университет. Работи като редактор и преводач в издателство „Парадокс“; един от основателите на списание „Ах, Мария“. Превеждала е на български език Жан Жоне, Пиер Буржад, Тахар Бен Джелун, Жан-Клод Вилен, Едмон Жабес, Лионел Рей, Жан Оризе, Андре Бретон, Бенжамен Пере, Луи Арагон, Пол Елюар, Робер Деснос, Владас Бразюнас.
Членува в Българския хайку-клуб от 2001 година. Нейни хайку са публикувани в българския и македонския периодичен печат, в антологиите „Цветето“, „Розата“, „Пътят“ и във френски, белгийски и хърватски сайтове за хайку. Един от преводачите и съставителите на двуезичната антология на франкофонското хайку „Сенки и светлини“ (2003), както и на „Антология на съвременната литовска поезия“ (2007) и на повече от петнадесет книги с поезия и проза.
Два пъти е номинирана за наградата „Иван Николов“– през 2008 г. за стихосбирката „Най-ниската част на небето“ и през 2011 за стихосбирката „Разкопчаване на тялото“. Носител на първата награда и притежател на статуетката „Виолина“ от конкурса за любовна поезия „Магията Любов“ в Казанлък (2011). С книгата си „Разкопчаване на тялото“ Аксиния Михайлова печели националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ (2012), а след това става носител на националната награда „Милош Зяпков“ (2012). Носител е на награди за превод, сред които две международни – годишната награда на Съюза на литовските писатели за стихосбирката „Необикновено е да си жив“ на Марцелиюс Мартинайтис и наградата на името на латвийския поет Александър Чакс за публикувания на български език сборник с избрани стихове на поета „Огледала на въображението“. През ноември 2011 г. е удостоена с едно от най-високите отличия на Република Латвия – „Рицар на Ордена на Трите звезди“.
През 2014 г. е удостоена с годишната френска награда за поезия „Аполинер“ за сборника „Небе за изгубване“, написан на френски език. През 2015 г. става носител на първа награда от конкурса „Иван Николов“.
