Станислава Лопатарева
Последното представяне на книга в програмата на „Пловдив чете“ ни усмихва със задушевния разговор-среща на сладкодумната Мария Касимова, която по своя си, генетично заложен, иронично-сатиричен изказ, ни въвлича в житейския си и творчески свят.
Споделяйки с нас, че чувства Пловдив „много еротично личен“, любим, заради скъпи за нея спомени и приятели, тя е щастлива, че с нейната книга ще се „сложи точка“ на изключително динамичната седмица на фестивала. Защото, според нейните думи, Пловдив „винаги чете“.
Втората книга „Записки по Шато Лакрот: резиденция Злокучане“ е едно естествено продължение на личните истории (с известна доза 5 цяло и 4% истина + художествена окраска), както самата авторка споделя, за деца, храна и взаимоотношения в интернационалното си семейство, френската част от което гостува в България. Тази така симпатична смесица на българско, френско, турско, еврейско потекло във фамилията й поднася множество колоритни, весели и пикантни истории, които тя умело пресъздава в книгите си. Защото, както самият Йордан Радичков я съветва в студентските й години: „Ако пишеш, стигай до края. Дори да разказваш всичкия си срам.“
Защо така искрено? Защото иначе няма смисъл.
Осъществявайки една от мечтите си (да бъде актриса, но си остава писател и журналист), Мария Касимова повдигна крайчето на завесата за историите, които се случват в „резиденция Злокучане“. И както казва френският й съпруг: „Ти си много добра писалка, мон амур.“
С тази поредна доза ведър и заразяващ смях, книгата е стигнала дори до италианско издателство, което я превело и издало в стилно книжно тяло.
Разделяме се заредени със свежи емоции, поднесени ни от разказите на авторката, която умее да усмихва публиката. Защото да разсмееш е по- трудно, отколкото да разплачеш. А който не е успял да стигне до книгата, може да си я пусне и в аудиовариант, както първоначално е създадена тя.
До нови случки!
