Въпросите зададе: Райна Кацарова
Мартин Кръстев спечели миналогодишния Национален младежки конкурс за поезия „Веселин Ханчев“. Всички ние – доброволците на „Пловдив чете“ се радвахме заедно с него.
Отскоро дебютната му стихосбирка „Безопасни игли и чуждо одобрение“ е вече факт и излиза с подкрепата на конкурса. Редактор на книгата е Стефан Иванов, а корицата е дело на Иво Рафаилов.
Дни преди да застане пред микрофона в „Петното на Роршах“ и да бъде представен от литературния модератор и също любим поет Ина Иванова, Мартин даде бързо интервю за plovdivchete.com. И не, няма да го питам какво мисли за стихотворенията писани с помощта на изкуствения интелект.
Честита книга, Мартине! Ти вече имаш няколко публични изяви, свикна ли с вниманието и светлините на прожекторите? С въпросите?
Ха-ха, благодаря ти, Райна! О, не, определено не съм свикнал нито с едното, нито с другото. Не зная дали някога ще свикна.
Какво научи от твоя редактор Стефан Иванов в процеса на работата по стихосбирката?
Стефан е невероятен, изключително внимателен и деликатен като човек, отнесе се по най-добрия начин с моята поезия. Той ме научи как да съм по-кратък и събран в думите и изказа си, въпреки че все още се уча и ми е трудно. Но накратко, от него вече зная как да казвам повече с по-малко и как да разбера, кога нещо някъде е излишно.
Какво би казал на подрастващите бъдещи поети, написали няколко стихотворения и грижливо криещи ги от света? При теб как беше, кога започна да пишеш и кой беше първата ти „публика“?
Ще им кажа да са смели, да не се страхуват да се заявят и да бъдат раними и чупливи, там е най-голямата сила. Ще им дам съвета, който Ина Иванова ми беше дала преди време: „Дръж сърцето си високо!“ Да не забравят да благодарят на хората, които ги подкрепят и да не се взимат много на сериозно. Нещата не отиват на добре, когато започнеш да се изживяваш.
Започнах да пиша на около 13 – 14 години. Тъкмо се бях запалил по четенето. Първата ми поетична изява пред публика беше този февруари, когато Стефан Иванов ме покани да участвам в „Актьори срещу поети” в Театрална работилница „Сфумато“. Преди това съм имал няколко театрални изяви, но това е съвсем различна история.
Има ли битка между поколенията? Дадохме им интересни имена – Джен Зи, Бумъри, Екс, но по-добре ли се разбираме помежду си? Какви са твоите наблюдения върху динамиката на тези отношения?
Трудно е да се каже. Надявам се да се разбираме по-добре, но разломни линии винаги е имало и винаги ще има. Разбиране трябва, разбиране и търпение от двете страни. Повече протегнати ръце в готовност за прегръдка и сърца, които да слушат. Смятам, че много можем да вземем и много можем да дадем един на друг, независимо от кое поколение сме.
Чувстваш ли се пораснал и завършен?
О-о-о, определено не. Имам още да раста и със сигурност съм далеч от завършен. Но мисля, че там е интересното. Вълнувам се за пътя напред.
Ти си отдаден на много каузи. Какво би казал за доброволчеството като житейска философия?
Доброволчеството е призвание. Начин на живот и движеща сила. Емпатията е дълбоко вплетена в доброволчеството, за мен те са синоними. Обичам да казвам, че доброволчеството винаги ти дава много повече, отколкото даваш ти. Независимо какво правиш, то ти се отплаща двойно. И там е красотата.
За какво мечтае „все същият“ Мартин?
Все още за промяна. И растеж. Както казах, вълнувам се за пътя напред. А, и за Лисабон. Ежедневно си мечтая за Лисабон.
