Костадин Каравасилев
Как бихте превели следното възклицание: „Arra fu*kin’ Jay!”?
Спокойно, не е нужно да знаете английски. Може да пробвате с речник или да потърсите превод онлайн. За тези от Вас, които говорят езика (или като мен поне така си мислеха преди да прочетат горното възклицание), вероятно също би било трудно да намерят точните думи, с които да предадат горния възглас.
Авторът на романа „Град Бохейн” – ирландецът Кевин Бари – определено се е постарал да затрудни преводачите си, включително и Елка Виденова, благодарение на която романът е достъпен на български език. Тя и редакторката на романа – Невена Дишлиева-Кръстева – с която представиха „Град Бохейн” в Bee Bop Cafe, споделиха, че книгата е написана на един уникален език – смесица между диалектите от ирландските градове Корк и Лимерик. Езикът е толкова специфичен, че след като зачела първите страници от книгата, Елка Виденова се обърнала към мъжа си и казала: „Аз нищо не разбирам. В тези изречения имам само две познати думи.”
Вероятно не случайно американските издатели на автора са казали на Невена Дишлиева-Кръстева, че е луда, щом разбрали, че обмисля публикуването на романа на български. Според тях „това нещо” нямало превеждане. Все пак Елка Виденова се съгласила да работи с романа, въпреки предизвикателствата на езика му. Самата тя предпочита да описва процеса на превод, като приключение и превеждането на „Град Бохейн” не е изключение, даже напротив – по-голямо приключение. Именно това, че езикът в романа е толкова особен, способства за синестетичните му свойства според преводачката. Уникалният и често сякаш непознат език извиква цветове и образи и така внася пъстрота в иначе сивия и мрачен роман, въртящ се около историите на враждуващи банди. Елка Виденова също сподели, че част от приключението да превежда “Град Бохейн” било да запази елегантността, заложена в несвойствения за много англоговорящи изказ. Дори името на града, което на английски звучи близо до Бо́хан, е преведено като Бохейн, за да се запази на български елегантното звучене на творбата.
В част от едно интервю, което двете гостенки в Bee Bop Cafe пуснаха на публиката, Кевин Бари споделя, че „всеки човек на планетата е една прекрасна история” („every human on the planet is a wonderful story”). Тази история трудно би достигнала до други без езика и, бих добавил, без уникалността на езика на всеки един човек. Да предадеш тази уникалност на един език чрез друг, както се случва при превода, се оказва лудо приключение. Затова си и представям спокойня глас на Елка Виденова, когато отговаря на възклицанието „Arra fu*kin’ Jay!” или, както тя го превежда, „Луд ли си?” с едно непоклатимо „Да.” Но благодарение на тази „лудост” и приключенски дух пред четящия човек се разгръщат прекрасни нови „истории”.
Снимки: Ванеса Попова
