Кедъра: Пловдивчани са много готини, носят ни и подаръци

 Ивелина Василева

Статията е публикувана в Медиакафе

Минете да си побъбрите с Камен Алипиев за абсолютно всичко, както и с неговото другарче по щанд писателя Никола Крумов. И да си купите книга, разбира се. Те могат да ви препоръчат някое заглавие, да ви разсмеят, да си разкажете готина история, дори могат да бъдат и сериозни. Там ще са до неделя, когато е финалът на Пловдив чете и Алеята на книгата ще бъде разтурена и прибрана за догодина. Но никой от нас няма да спре да чете, нали така?

Kак си, как ти се струва фестивалът?

Благодаря, добре, ти как си? Много добре ми се струва, защото за разлика от софийския, тук има доста повече съпътстваща програма и събития по клубовете. Нещо, което за съжаления не мога да видя, защото сме тук по 10 часа на щанда. Иначе хората, които минават са мили, държат с много добре, носят ни подаръци, готина енергия имат. Самото място носи супер приятен дух.

Как си прекарвате времето?

Прекарваме си невероятно, защото ние имаме много приятели в Пловдив и затова ни е трудно да отворим рано сутрин. Ние винаги сме си добре в този град.

Какво четеш напоследък?

Аз чета адски много неща едновременно и непрекъснато. Все усещам как времето не ми стига. Последното нещо, което прочетох е биографията на Крис Корнел. Вчера един колега от щандовете ми подари неговата книга, започнах я и нея.

Какво препоръчваш да се прочете?

Има една книга, която особено си заслужава. Тя излиза извън тематиката на Пощенска кутия за приказки и не е забавна, казва се Новата прическа на Вики. Една лична история написана от нашата авторка Цветелина Цекова, която се осмели да си разкаже личната история и да я сложи на хартия. Става дума за насилието над жените, ужасен проблем. Статистиката показва, че всяка четвърта жена в България е била обект на домашно насилие. Тази книжка е малка и на пръв поглед изглежда весела, а е всъщност доста сериозна и аз лично я прочетох на един дъх. Трудно е да си позволиш такава изповед.

Защо има хора, които сравняват старата българска литература със съвременната?

Това е, според мен, същото като да сравняваш Леброн Джеймсън и Майкъл Джордан. Всеки е герой на своята епоха. Или да казваш кой е по-добър Rolling Stones или Beatles. Такива сравнения са нелепи, защото става въпрос за абсолютно различен начин на живот. България се е развила толкова много от времената на литературните ни класици, че да сравняваш Под игото с някое от нашите издания на Пощенска кутия за приказки е повече от неподходящо. Пък и на практика ние спекулираме със забавлението. Знаем, че искаме просто да разсмиваме хората и да ги радваме с това, което правим, затова имаме толкова много фенове и нашето издателство в крайна сметка се появи точно заради това.

Защо?

Знаеш добре, че Пощенска кутия за приказки започна като публично четене на разкази. Само че от нашите среди се появиха толкова много млади и талантливи хора, които не са професионални писатели. Толкова много, че в момента имаме над 25 издадени книги само на млади български автори.

Ти самият би ли написал нещо сега, например за Пловдив чете?

За Пловдив чете сигурно няма да ми се наложи, защото ще бъде свързан с много алкохолни изпарения. Но аз самият вече имам в последния сборник на Пощенска кутия за приказки два разказа, които не си харесвам, но Гергана Турийска реши да ги публикува. А също така преди време имах много личен текст, по-добър от тези два разказа. Поместен е в сборника със заглавие „Бащите не си отиват“ на издателство ICU на наша друга приятелка Невена Дишлиева–Кръстева, която ме накара да пиша за баща си. Преживях катарзис, докато го пиша, но за сметка на това разказът ми излезе някъде за 40 минути.

А нещо по-голямо от разказ смееш ли да напишеш?

Навиват ме да си пиша биографията. Аз още не мога някак си да се концентрирам, за да го направя. Но може би човек, като се движи в такива среди толкова време най-накрая и аз да пропиша по-сериозно.