Райна Кацарова
В средата на май, съботният ден в Пловдив беше наситен с различни събития – изложби, откривания, фестивали…мачове. А в тихият двор на галерия „Джуркови“, в тази толкова приятна и уютна обстановка се случваше вторият модул на Работилница за творческо писане с Рене Карабаш от „Младият Пловдив чете“. Когато чуя „работилница“ веднага се сещам за джуджетата и Дядо Коледа, случайно или не, нашият ментор също отваря дума за него. В този момент прилича на малко момиче с чистият си син поглед, дънките и белите маратонки.
В същото време обаче обяснява кратко, точно и ясно през какви етапи трябва да премине в работата си предимно пишещият проза, защото „Поезията е по скоро – вдъхновение…“
Следва упражнението „Лъжата“ – по две истории от всеки курсист – една истинска и една измислена, а другите да познаят коя се случила в действителност. Беше супер забавно и полезно. Дори облаците се заслушаха и забравиха за какво са дошли. Следващият път се запишете и Вие в някой уъркшоповете!
Но нека продължим нататък…до 6 следобед в Австрийският павилион FLUCA, където отвън, буквално въху паветата сред стари пишещи машини, окачени на щипки стихове и цъфнали рози станахме свидетели на изящен разговор между Ина Иванова, в ролята на литературен критик и звездата на българската литература Рене Карабаш.
Представянето на „Писма от Омар до бъдещата му съпруга “ беше изпълнено с откровения от самата Рене, относно идеята, трудностите и радостите по създаването. Споменати бяха и останалите замесени в създаването на това бижу под формата на пощенски плик – Азиз Таш като негов редактор и Люба Халева като дизайнер. Другото главно действащо лице, издателят Божана Апостолова подкани присъстващите да споделят, да дадат обратна връзка както за „Писмата“, така и за „Братовчедката на Зорбас“ и „Остайница“ . Доброволеца и блогър Мартин Кръстев разказа за своето възхищение от стила на Рене. А една млада жена, която работела преди в книжарница сподели, как развълнуван човек специално дошъл да и благодари, че му е препоръчала романа „Остайница“ .
По някое време групи запалянковци, любезно съпровождани от два полицейски буса преминаха в близост. И те като облаците – не нанесоха никакви щети, само напомниха, че съществуват и други светове.
Но ние бяхме потънали в света в който любовта все още пише и събира писма. Ирена – Рене каза, че буквално и се иска някой да откъсне дадено писмо и да го изпрати на любим човек, дори има такова на което можеш сам да попълниш час и място за среща.
Накрая имаше автографи, смях, разговори за поезия, и хляб, снимки и всеки си тръгна с подарък – писмо навито като папирус.
„Писмата“ отлетяха към своите читатели от тук, от Пловдив с код на подател 4000.
Преглеждайте си пощенските кутии, защото както пише Валери Петров „… добрите писма са на път!“
