Рене Карабаш изпрати “Писма от Омар до бъдещата му съпруга” с пощенски код 4000

Райна Кацарова

В средата на май, съботният ден в Пловдив беше наситен с различни събития – изложби, откривания, фестивали…мачове. А в тихият двор на галерия  “Джуркови”, в тази толкова приятна и уютна обстановка се случваше  вторият модул на Работилница  за творческо писане с Рене Карабаш от “Младият Пловдив чете”. Когато чуя “работилница” веднага се сещам за джуджетата и Дядо Коледа, случайно или не, нашият  ментор също отваря дума за него. В този момент прилича на малко момиче с чистият си син поглед, дънките и белите маратонки.

В същото време обаче обяснява кратко, точно и ясно през какви етапи трябва да премине в работата си предимно пишещият проза, защото  “Поезията е по скоро – вдъхновение…”

Следва упражнението “Лъжата” – по две истории от всеки курсист – една истинска и една измислена, а другите да познаят  коя се случила в действителност. Беше супер забавно и полезно. Дори облаците се заслушаха и забравиха за какво са дошли. Следващият път се запишете и Вие в някой уъркшоповете!

Но нека продължим нататък…до 6 следобед в Австрийският павилион FLUCA,  където отвън, буквално въху паветата сред стари пишещи машини, окачени на щипки стихове и цъфнали рози станахме  свидетели на изящен разговор между Ина Иванова, в ролята на литературен критик и звездата на българската литература Рене Карабаш.

Представянето на  “Писма от Омар до бъдещата му съпруга ”  беше изпълнено с откровения от самата  Рене,  относно идеята, трудностите и радостите по създаването. Споменати бяха и останалите замесени в създаването на това бижу под формата на пощенски плик – Азиз Таш като негов редактор и Люба Халева като дизайнер. Другото главно действащо лице, издателят Божана Апостолова  подкани  присъстващите да споделят, да дадат  обратна връзка както за  “Писмата”, така и за “Братовчедката на Зорбас” и “Остайница” . Доброволеца и блогър Мартин Кръстев разказа за своето възхищение от стила на Рене. А една млада жена, която работела преди в книжарница сподели, как развълнуван човек специално дошъл да и благодари, че му е препоръчала романа “Остайница” .

По някое време групи запалянковци,  любезно съпровождани от два полицейски буса  преминаха в близост.  И те като облаците – не нанесоха никакви щети, само напомниха, че съществуват и други светове.

Но ние бяхме потънали в света в който любовта все още пише и събира писма. Ирена – Рене каза, че буквално и се иска някой да откъсне дадено писмо и да го изпрати на любим човек, дори има такова на което можеш сам да попълниш час и място за среща.

Накрая имаше автографи, смях, разговори за поезия, и хляб, снимки и всеки си тръгна с подарък – писмо навито като папирус.

“Писмата” отлетяха към своите читатели от тук, от Пловдив с  код на подател 4000.

Преглеждайте си пощенските кутии, защото както пише Валери Петров  “… добрите писма са на път!”