Имена на участник във фестивала:
Симона Алекс
Книга, която представяте:
„Червилото на кметицата. Джобни алогизми.“
Какво е за Вас художествената литература?
Художествената литература в най-добрия случай те отвлича от побърканото ежедневие, скрива те на тихо между страниците и обсебва иначе тревожните всекидневни мисли. Върне ли те обратно в действителността, светът се е променил. Сърцето ти ти се струва с един размер по-голямо след всяка прочетена книга.
Как би изглеждала в едно изречение книгата, която ще представите на „Пловдив чете“ 2022 ? Минималистичен абсурдизъм с оттенъци на искрен смях и болезнена реалност.
С какво Литературният фестивал „Пловдив чете“ е важен за Вас?
„Пловдив чете“ е събитие не само за жителите на град Пловдив, но и за всички хора, влюбени в литературата. Шанс за всички ни да се срещнем с любимите си автори, но и да открием нови. Като автор, фестивалът е ключов за моята среща с читателите от Пловдив и района.
Споделете една или няколко книги, които през последната година са Ви направили най-силно впечатление и напишете накратко защо:
Дистопичният свят, който Георги Господинов изгражда във „Времеубежище“ насочи мислите и въображението ми към теми, в чието магнитно поле сякаш вече бях попаднала, но за които не се бях замисляла толкова надълбоко. „Червената книга“ на Карл Густав Юнг също беше прочетена в специфичен момент – книгата е писана като дневник преди и по време на Първата световна война и са записани някои общи наблюдения за това как се е чувствало и е реагирало обществото на предстоящата война. Разбира се, книгата е свидетелство и за психологическия път на автора към най-големите му открития в областта, а работата на един толкова светъл ум винаги е впечатляваща и вдъхновяваща. Завърнах се и към един български автор, от който ми се струваше, че съм прочела твърде малко – Ивайло Петров. Романът му „Мъртво вълнение“, който е посветен на развитието на ТКЗС-тата в селата предлага гледните точки на народа в една такава ситуация. Макар и в условията на демокрация, и днес непрекъснато се сблъскваме с безсилието на човека пред властта и обществения натиск.
Към кой автор винаги се завръщате с удоволствие?
Много любим автор, към когото се връщам с удоволствие е Милорад Павич – чрез него открих постмодернизма и винаги съм се възхищавала на майсторството, с което изгражда пред очите на читателите неповторимия си почерк. Отново любим сръбски писател е Давид Албахари, чиито кратки разкази винаги успяват да ме развълнуват. Стилът на Даниил Хармс е вдъхновение за мен и като автор, затова често се връщам към него и най-вече към сборника „Падащите баби“. Кърт Вонегът също ми е любим автор, а редовно се подслонявам и в кратките романи на Виктор Пасков. А поезията на Биньо Иванов и Йосип Ости системно ме придърпва в лоното си.
