Имена на участник във фестивала:
Камелия Панайотова
Книга, която представяте:
„Човекът, който си тръгва“
Какво е за Вас художествената литература?
Родител. Някой близък. Заявявам го, като човек без такива, духовен сирак. Затрудних се с този въпрос, често сама се питам същото. Не знам какво щях да правя без литературата, но със сигурност щях да имам много по-некачествен живот. Всичко, което имам и съм, дължа на четенето. Не мога да не чета. Също – памет. Литературата помни всичко, всекиго.
Как би изглеждала в едно изречение книгата, която ще представите на „Пловдив чете“ 2022 ?
Опит да избистря поглед от мъката – честно и смирено, без излишен патос.
С какво Литературният фестивал „Пловдив чете“ е важен за Вас?
Този фестивал трябва да е важен за всички. Възможността да срещнеш хора, които също се вълнуват от четенето, е неустоима. Вълнението се обединява тогава, добива плътност. Рядко си позволяваме да споделим нещо любимо без да се тревожим, че ще се изгуби. „Пловдив чете“ е това – източник на любимото.
Споделете една или няколко книги, които през последната година са Ви направили най-силно впечатление и напишете накратко защо:
„Направени от вина“ от Йоанна Елми – споделя, кара те да не се чувстваш сам. „Разкази“ от Наталия Мешчанинова – остра книга, непреклонна, чела съм я над пет пъти в последната година. „Щастливи падения“ от Евгения Белорусец – нежна и остра, връхлитаща и галеща. Хареса ми от първия ред. „Човек с бинокъл“ от Наталия Иванова препрочитам почти всеки месец. Най-добрата книга с поезия в последните години за мен. Убедителна и смела. Смела! „Таралежите излизат през нощта“ от Йорданка Белева – има нещо толкова ранимо в тази книга, сякаш ей сега, докато разлиствам следващата страница, ще пореже и мен. „Момиче на война“ от Сара Нович – ще цитирам началото: „Войната в Загреб започна за пакет цигари.“ Не вярвам, че не ви е хванала любопитството. Сещам се за още много книги, но ще спра. На фестивала може да ме питате, цял ден бих говорила за книги.
Към кой автор винаги се завръщате с удоволствие?
Хемингуей. Препрочитам го често и всеки път се изумявам колко много го харесвам. Нарочно не съм прочела „За кого бие камбаната“ все още. Не искам да живея в свят, в който всичко от него е изчетено. Ужасно директен е и това ужасно ме привлича. Но също Ремарк и Камю – влюбена съм в тях.
