Имена на участник във фестивала:
Златина Димитрова
Книга, която представяте:
„Гробище за слонове“
Какво е за Вас художествената литература?
Възможност да опозная себе си и света по-добре. Художествената литература е способна да придаде емоционално измерение на факти от историята, да даде образ на фантазията и да предложи спасение там, където нуждата е най-силна.
Как би изглеждала в едно изречение книгата, която ще представите на „Пловдив чете“ 2022?
Малка книга на паметта, в която слоновете са само в заглавието.
С какво Литературният фестивал „Пловдив чете“ е важен за Вас?
Фестивалът е важен с богатството от срещи и места. С усещането, че литературата живее само в Пловдив за няколко дни годишно.
Споделете една или няколко книги, които през последната година са Ви направили най-силно впечатление и напишете накратко защо:
Никола Петров – „Не са чудовища“ (изд. „Да“). Много харесвам поезията на Никола Петров. Стихотворенията му звучат като заклинания, които, изречени на глас, водят до разместване на пластове. Маламир Николов – „Въпрос на оцеляване“ (изд. „Скрибенс“). Тази стихосбирка ме накара да се почувствам като в тийнейджърските си години, когато откривах любимата си музика, заради силния заряд, който носи. Джени Офил – „Времето“ (изд. „Кръг“). Лайтмотив в романа е мисълта за края на света, но вместо да звучи мрачно и страшно, книгата е изпълнена с чувство за хумор от онова, след което е еднакво смешно и тъжно. Романът много добре улавя начина, по който се чувстват мнозина от нас в моменти на криза. Петър Денчев – „Превъртане“ (ИК „Жанет 45“). Книга, която прочетох бавно и с внимание. В нея на преден план изпъкват проблемите на нашето общество, свързани с неспособността да погледне обективно към миналото, отношението към възрастните, политическите несполуки и невъзможната комуникация между различните социални слоеве.
Към кой автор винаги се завръщате с удоволствие?
Тук пак ще изброя повече имена: Георги Господинов, Милорад Павич, Костас Монтис.
