Виктория Бешлийска

Имена на участник във фестивала:

Виктория Бешлийска 

Книга, която представяте:„Глина“.

Какво е за Вас художествената литература?По-добрата реалност. Място на неограничени възможности. 
Как би изглеждала в едно изречение книгата, която ще представите на „Пловдив чете“ 2022 ?Мистичен майстор среща любовта в лицето на „дива“, огнена жена, чийто образ е отглас на фолклорната представа за красивата и непримирима българка – среща, в която наяве излизат дълбинните митологични пластове на българската родова култура; една мимолетна връзка, в която вечността се отпечатва върху глината като стихия. 

С какво Литературният фестивал „Пловдив чете“ е важен за Вас?

Като град с хилядолетни културни традиции Пловдив е важна сцена за всяко изкуство. Публиката му има изграден, изискан вкус. А като фестивал с утвърдени традиции, „ Пловдив чете“ дава възможност за изява и среща на различните лица на съвременната българска литература.

Споделете една или няколко книги, които през последната година са Ви направили найсилно впечатление и напишете накратко защо:

През изминалата година четох предимно специализирана литература, свързана с проучванията около работата по втория ми роман. Книгите, които най-ярко изпъкват от този период, са „Червената книга“ на Юнг заради необятната многопластовост на представеното човешко (под)съзнание и провокативния образ на Бог, изграден и в „Отговор на Йов“ от същия автор; сборник с жития на българските светци заради пълнокръвието и богатството на българските духовни традиции, предадени чрез животоописанието на светците; поезията на Цочо Бояджиев заради финеса на дълбокото философско проникновение в различните аспекти на живота; изповедите на неканонизираната българска светица Преподобна Стойна заради разбирането за вечността на човешката душа, в която дълбоко вярвам; есеистичният сборник „Чувствителният разказвач“ на Олга Тукарчук заради онова невероятно описание на творческия процес като създаване на космос отвътре на пишещия; романът „Остайница“ на Рене Карабаш заради стила и близостта на търсенето на автентични културни проблеми до моята работа в полето на художествената литература.

Към кой автор винаги се завръщате с удоволствие?

Към прозата на Йордан Йовков и поезията на Георги Господинов; към разказите и романите на Нарине Абгарян и към една конкретна книга, актуална за мен във всеки етап от живота – романизираната автобиография на Елиф Шафак „Черно мляко“.