Юрий Рахнев представя „Странично осветление“
Юрий Рахнев представя пред „Пловдив чете“ първата си прозаична книга „Странично осветление“.
Модератор на срещата е Красимир Лозанов.
Юрий Рахнев е социолог, културолог, фотожурналист и актьор. Но най-обича да бъде писател. Публикувал е проза в Литературен вестник и на други места. Книгата „Странично осветление“ е неговият дебют в по-дългите прозаични форми.
„Сюжет разположен в един миг – това със сигурност отдавна е изпитано в световната литература, и то в основополагащи нейни текстове. Затова пък на фона на съвременната българска проза „Странично осветление“ („Жанет 45“, 2024) стои като изключително свеж, неупотребен все още подход. Като нещо различно от широкото предпочитание на вездесъщата разгръщаща се история, вместо на разказването на страничното спрямо нея, на дългите сенки, на косото осветление, на присъдружните мисли, на луфтовете между отделните късове неспоими разкази.
В крайна сметка разказът се превръща в изобличаване на всички „жестоки провинциални претенции на хора, които не само нямат вкус за вино, а и вкус към живота като цяло“. Провинциализмът – не в географския смисъл, разбира се, а в амбициите, в претенциите, в позите на мъжкарството – е чудесно илюстриран в няколко нарочни сцени. Той ражда отличници, които не изпитват „никакви съмнения в себе си, никаква капка срам от някого, който може случайно да го сметне за бездарник, зубрач и натегач“. Ражда професионалисти, които не знаят кой е Анди Уорхол. Ражда текстове/изображения/стилистики, които ни „заливат от купищата списания по сергиите, по сайтовете в интернет, от които в съзнанието ни не остава ни думичка, а само един лек, напарфюмиран дъх (…) на току-що разопаковано топче ароматизирана тоалетна хартия.
Тази книга е и книга за самотата и индивидуалността на градския човек, макар да бихме могли да изтъкнем тук един още по-специален вид – Дъждовния човек на Юрий Рахнев. Човека, който обича дъжда, обича да крачи в дъжда, да гледа дъжда – тази метафора сама по себе си е достатъчна характеристика, покрай която да си представим целия типаж“, пише за книгата в „Литературен вестник“ Антония Апостолова.
