Юлия Годумова и нейният „Живот като на кино“
Юлия Годумова разказва за своя живот като на кино.
Модератор: Евгений Тодоров.
В първата си книга Юлия Годумова откровено разказва необикновената история на своя живот. Ако някъде сте прочели, че няма по-добър писател от живота и не сте повярвали, прочетете тази книга, за да се уверите. „Живот като на кино. Изповедта на Юлия” е разказ на една съвременна жена за това, какво ѝ е поднесла съдбата. Без капка измислица. Иска се невероятна смелост, за да се разкриеш до дъно. И да поднесеш на непознатия читател своя живот. До един момент авторката първи по пътя на Пепеляшка. От едно детство без празници – изпълнено с глад, бой и унижения, до живот като в приказка. Като на кино. Но ако приказката завършва щастливо със сватба в двореца, животът на Юлия продължава и след годините с „принца”. Животът я среща с насилници, мафиоти, агенти на тайни служби, арабски милионери, българки, търсещи по-добър живот в далечни страни… И много добри хора. Обикаля най-големите игрални зали на света, в живота ѝ се редуват печалби и загуби – като в едно голямо казино, щастливи години и разочарования. И макар да признава, че от години не е писала нищо друго освен СМС-и , Юлия се решава да напише книгата на своя живот. Може би с желанието да внуши и на други жени, попаднали в трудни ситуации, че не трябва да се предават.
Случайността я среща с Евгений Тодоров, който има повече опит в писането и който решава да ѝ помогне – изкушен от историята на нейния необикновен живот. „Сигурно не всичко, което преживях, е пример за подражание – казва тя в началото, – Не ме съдете!” Така се ражда тази необикновена книга.
„Баща ми беше алкохолик и редовно намираше повод да ни пребива от бой по азбучен ред – мен, брат ми и майка ми! Омъжих се на 16 години, за да избягам от насилието, но се оказа, че мъжът ми бие още по-лошо. Имах дъщеря, която не ми даваха да видя. Гонеха ме с камъни. Бях мислила да скоча от моста в Мадан, но се страхувах, че само ще осакатея и майка ми ще трябва да се грижи за мен след това… И се разплаках. Беше прекрасен слънчев летен ден, пороят от сълзи не засъхваше под ярките слънчеви лъчи, а някъде от дълбините на мрачната ми душа изплуваха нови и нови епизоди от нещастния ми живот! А бях само на 20 години! Изведнъж някаква сила ме накара да се усмихна – през сълзи. Поех си въздух, избърсах сълзите горчиви, погледнах слънцето и се заклех да се справя с тоя скапан живот сама! Иначе какъв е смисълът да живея? Така реших и така заживях – до ден днешен. Тази книга е поглед назад във времето с добри и лоши спомени, безброй решения – ту верни, ту прибързани! Моята равносметка, моята изповед и моите съвети. Голата истина – черно на бяло!“, казва Юлия за своята болезнена, но истинска житейска изповед.
