Разговор за Висящите полета на българската литература с Борис Минков

Сдружение „Литературна къща“ (Страница) ще проведе „Разговор за Висящите полета на българската литература“ с участието на автора Борис Минков и редколегията на списание „Страница“ Клео Протохристова, Гергина Кръстева и Младен Влашки. 

Доц. Борис Минков е едно от авторитетните имена в литературата. Автор е на романи и разкази, на книги с литературни изследвания, на учебници, редактор е в сп. „Страница“. Той успява с достойнство да „стои“ от двете страни  – на писателите и на литературните критици и историци – при което балансът е доста труден, но той успява и респектира с работата си и в двете посоки.

В интервю за в. „Култура“, на въпрос на Марин Бодаков за каква литературна критика мечтае, Минков отговаря, че „адекватната критика на един роман може да бъде само друг роман, на една балада – друга балада и т.н. Книга срещу книга, като постепенно противоборството на това „срещу“ се снема и от написаното става произведение. Това „срещу“, което пада, е единствената територия на творчеството – толкова голяма, че никой не може да я притежава. Произведенията съществуват само в своята взаимна критическа поставеност спрямо другите. И това е колкото идеален, толкова и универсален модел за критика.“

„Много пъти започвах да пиша тази книга. В различни посоки, с различни нагласи, настройки, настроения. Много пъти се отказвах. Постоянно беше само съмнението – и в писането, и в неговите полета, израз на самото висене“, споделя авторът за „Висящите полета на българската литература“. В нея той се приближава максимално до мечтаната критика, за която говори в цитираното интервю. Целта му е тези „висящи полета“ да „изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда“, „висяща е конструкцията на гнездото, в което гнезди литературната (ни) продукция“, казва той. „Висящи съоръжения са мрежите на традицията“, както и висене е „самото дълго траене, в което живее изкуството“, пише Минков.

И още:

„Фигуративната представа oт заглавието на тази книга описва висенето като сноп от неподредени и нестабилизирани възможности, които подлежат на съставяне в перспективата на читателска активност. В този смисъл висящите полета изпълняват роля на своеобразни (рецептивни) гнезда: около тяхното отсъстващо, но пазещо идеята за виртуална наличност ядро, са протекли различни наплитания, докато други развития са били отказани, преустановени, блокирани, временно или постоянно пренасочени. От друга гледна точка висящи полета са лайтмотивните зони (сатиричното, естрадното, романтическото, религиозното, съвременното и т. н.), въз основа на които традицията създава участъци от мрежи. Висящ е и самият въпрос какво и защо се улавя в тези мрежи на традицията, какво и защо остава неуловено (или недоловено). И ето че – развита по такъв начин, метафората на висенето се освобождава от потенциалния си негативен привкус. Висяща е конструкцията на гнездото, в което гнезди литературната (ни) продукция. Висящи съоръжения са мрежите на традицията. Висене е и самото дълго траене, в което живее изкуството.“

  • 00

    days

  • 00

    hours

  • 00

    minutes

  • 00

    seconds