Поли Муканова с представяне на „Сизиф дали е бил щастлив?“

Поли Муканова представя „Сизиф дали е бил щастлив?“

Модератор: Цветелина Драганова

19 юни, неделя ⇨ 16:00 ⇨  Bee Bop Café (ул. „Гладстон“ 1)

„Сизиф дали е бил щастлив?“ е втората книга с прозаични фрагменти на Поли Муканова
след „Amor fati“ (2012), както и четвъртата художествена книга след поетичните „Мигове в
кибритена кутийка“ (2009) и „Мидите имат две страни“ (2015).
Читателят може да намери калейдоскоп от преживявания и пътешествия от Охрид до
Вашингтон. Ситуациите, в които авторката ни потапя са част от житейските маршрути,
които всеки изминава, а тук са въплътени във формата на фрагмента – те ни дават
възможност да се докоснем до многоликия образ на света, в който живеем.
Да се качим на самолета и погледнем на случванията с друг поглед, със средствата на
художественото да видим цветното, баграта и щастието от сизифовските
предизвикателства на живота.
Ето какво споделя за книгата писателят Владимир Левчев:
„Фрагментът би трябвало да е кратко есе. В един от своите известни „Фрагменти“ Далчев
казва, че „есето е смесица от поезия и философия, дето мисълта е основата, а образът –
само средство или повод; то е една поезия, преодоляна и следователно изгубена“. Но при
самия Далчев, в неговите фрагменти, поезията съвсем не е изгубена. Също и фрагментите
на Поли Муканова, събрани в книгата „Сизиф дали е бил щастлив?“, са обединени от
нейния особен поетичен глас. Макар и да са твърде разнообразни – от чиста кратка
поезия като „Събудих лятото, оставено на гардероба. Жълтия чадър разпънах на балкона“
или „Паркова алея, с която се надбягват – медитация на тревен килим. Дишане с
щурците“ до абстрактно-философски афоризми като „Догматизмът е опиум за
невярващите“ или „Най-краткото определение за цялост: фрагмент“, а също така и
„записки“, или поетически  проблясъци, от срещи с различни места и хора, от Охрид до
Вашингтон, от големите мъртви до живите приятели.

„С тези фрагменти съм подпрял развалините си“ – гласи един от последните редове в
знаменитата, сложна и енигматична поема на Т. С. Елиът „Пустата земя“. Книгата на
живота ни се състои от фрагменти. Но поетическият глас може да ги съхрани и превърне в
едно естетическо цяло.“

Владимир Левчев