„Небесна гледна точка“ – среща разговор със Стефан Цанев

„Небесна гледна точка“ – среща разговор със Стефан Цанев за най-новата му книга. 
Модератор: Николай Колев

„Писането на поезия е талант, с който човек или се ражда, или не. Писането на поезията е същото, като това, дали можете да пеете или не можете да пеете. Раждаме се, деца сме първо и едно дете може да пее, другите – не могат. Аз не мога да пея.
С поезията е същото, един може да пише стихове, друг – не може, не се е родил за това, няма го това в него“, казва за творчеството големият наш поет, писател и драматург, „Ако един човек може да пише стихове, той се ражда с тази способност. А ако я няма, то дори и да напише стихове, от тях поезия няма да се получи. Това го казвам, защото съм свидетел през дългия си живот на много нещастни хора, много интелигентни, много добри, които се мъчат да постигнат нещо, което е непостижимо за тях. А е трудно да им го кажеш пряко, защото така им причиняваш огромна болка“, споделя още Цанев.

„Жените изиграха много важна роля в моя живот. Още от дете бях закърмен с книгите заради майка ми. Тя имаше полусредно образование, което беше рядкост за онези години и четеше денонощно. Ако съм се заразил за четенето на книги, това го дължа на нея“, обяснява любовта си към литературата писателят,

„Стефан Цанев е велик поет, в чието време имаме честта да живеем, да четем неговите стихове. Да имаш такова национално богатство, такъв поет, такъв писател, такъв мъдрец, който със своята енергия, непримиримост, със своята гледна точка – и земна, и небесна, е наистина съкровище. Това ни дава възможност на нас, обикновените хора, да надзърнем отвъд хоризонта, отвъд самите себе си. И още по-важното – да надзърнем в нас самите“, казва ръководителят на Националния център за книгата в НДК Светлозар Желев, Според него поезията на Стефан Цанев е телескоп, който дава възможност да погледнем звездите. Или пък да погледнем с бинокъл от 13-ия етаж надолу, към обикновения свят, към далечния свят и да започнем да виждаме хората, плъховете, кучетата и дори мравките.

„Много благодаря, че България има Стефан Цанев, защото това е много важно, тъй като поне няколко държави ни знаят благодарение на него“, казва и издателката Божана Апостолова.

„Небесна гледна точка“ съдържа стихотворения, които съм писал през ХХІ век, и няколко по-стари, но, надявам се, че все още са живи. Няма нищо по-тъжно от това да надживееш изкуството си. За поета е все едно дали е жив, или е умрял. Ако те помнят, ако те четат – жив си. Не те ли четат, не те ли помнят – и да са жив, мъртъв си. Жестоко е, но е истина. Изкуството е съпротива срещу смъртта.

А какъв е смисълът на живота? Какво представляваме ний, с нашите жалки боричкания за власт, за слава и за богатства, с нашите войни и убийства върху тази третокласна планетка, кръжаща около звезда-джудже в покрайнините на провинциална галактика, забутана сред гъмжилото от милиарди галактики в черната утроба на Вселената?
Забелязва ли ни някой отгоре?

Тази книга е пълна с много други въпроси, каквито хората, затънали в блатото на битието, предпочитат да не си задават. И може би са прави. Затова: Не четете тази книга – ще ви натъжи. Истините не са вкусни – яжте весели лъжи!“, казва Стефан Цанев.

***

КОЛКО МЪРТЪВЦИ СЕ РАЗХОЖДАТ ИЗ МОЯТА ПАМЕТ!

Има реална страна, в която ние живеем, ходим.
Има, казват, задгробна страна, където живеели мъртвите.
А в моята памет живеят и живи, и мъртви с еднакви права.
Срещат се, ръкуват се, разговарят и спорят, целуват се, бият се –
жив със мъртъв, мъртъв със мъртъв, жив със жив.
И аз се ръкувам и разговарям със всичките – и няма разлика.
И в това е надеждата: че смъртта е само праг към нечия памет,
където и аз ще имам със живите еднакви права.